Последният голист прие поста на министър председател. Мишел Барние, заедно с Жан-Клод Кили организираха блестящо зимните Олимпийски игри в Албервил през 1992 година.
Барние не е "мека китка" какъвто беше неговият предшественик - Габриел Атал. Ако беше на този пост преди година, той едва ли би позволил Богохулството режисирано от Тома Жоли с което церемонията на Олимпийските игри възмути всички вярващи по света.
Барние е син на Алпите. Политик "Тежка категория", убеден патриот, като всички планинари, Барние се ползва със славата на "мъжко момче". Един от последните голисти, той никога не е проявявал враждебност към крайната десница. Седемдесет и три годишният планинар има дълга политическа кариера. Бил е три пъти министър - на Земеделието, на Външните работи и на Екологията. Наричан е още "господин Брексит", защото в продължение на пет години защитава с успех интересите на общността срещу претенцийте на Борис Джонсон. Неуспешен кандидат за поста председател на европейската комисия Барние бе спрян от германците, не защото е неспособен, а защото е французин. Тогава Макрон пробута на "върха" Урсула фон дер Лайен, понеже е "германка".
Барние винаги е бил за строг подбор на влизащите в Европа мигранти и експулсиране на нежеланите пришълци. На 73 години той няма какво да губи, приемайки предложението на Макрон.
Цели два месеца френският президент търсеше личност, която да не бъде санкционирана с "Вот на недоверие", още в началото мандата. Притиснат в ъгъла на ринга от схемата на взаимни отстъпки с кандидатите на левицата в последните парламентарни избори, той бе заплашен от растящи призиви за оставка. След изненадата "Барние", обединената левица или "Нов Национален фронт", със 180 депутата си скубе косите, защото се надяваше, че като най-многобройна парламентарна сила щеше да оглави новото правителство. Макрон обаче им заби рога най-безскруполно, възлагайки съставянето на правителство на класическият десен политик Мишел Барние. Тази маневра очевидно се ползва с одобрението на "Националния събор" на Марин льо Пен. Сумата на крайно десните депутати - 143 и този на "Заедно" + голистите - 163, означава, че зад Мишел Барние има пълно мнозинство от 306 депутата от всичко 577. Тази комбинация, която обедини всички десни е заветна мечта на мнозинството французи. Вбесен от разединението, Де Гол беше казал - Франция има най-тъпата десница в света! Повече от 50 години френските политици потвърждават неговите думи. Публична тайна е, че френското общество е на дясно, а властта - на ляво!
За да остане в Елисейския дворец, Еманюел Макрон - продукт на социалистите, поправи тази аномалия.