Прозападният президент на Молдова Мая Санду спечели оспорваната изборна надпревара, побеждавайки съперника си Александър Стояногло от традиционно проруската Партия на социалистите, отбелязват агенциите, цитирани от БТА.
При обработени 100% от секционните протоколи тя печели срещу опонента си с 55,33% срещу 44,67% от гласовете.
Победата на 52-годишната Санду, която е бивш консултант на Световната банка и даде нов тласък на усилията на страната си да замени орбитата на Москва с членство в ЕС, бе възприета от привържениците ѝ като ясен мандат в подкрепа на твърдия прозападен курс, отбелязва Ройтерс.
Но доминацията на Стояногло в обширни райони на Молдова загатва, че партията на Санду ще се сблъска с никак нелека задача в надпреварата за парламентарните избори догодина, които ще определят новия облик на правителството в Кишинев.
Стояногло заложи на предизборно послание в подкрепа на евроинтеграцията, но съчетано с желание да поддържа връзки с Русия при гарантиране на националните интереси. Санду окачестви Стояногло като троянски кон на Кремъл, нещо, което кандидатът на социалистите отрече.
„Молдова, ти победи! Никой не губи от нашия избор на достойно бъдеще“, каза преизбраният молдовски президент в победната си реч след изборите, която направи впечатление с помирителния си тон – особено с изказването на Санду, че ще успокои безпокойствата на гласувалите срещу нея.
„Чух гласа ви – както на тези, които ме подкрепиха, така и на тези, които гласуваха за господин Стояногло. Ангажирам се да бъда президент на всички ви.“
Проруските социалисти излязоха с декларация, оспорваща изборните резултати и легитимността на Санду като президент, отбелязва Франс прес.
„Мая Санду е нелегитимен президент, признат само от спонсорите и поддръжниците си в чужбина. Молдовският народ се чувства предаден и ограбен“, посочи партията и обвини управляващите във „възпрепятстване“ на част от избирателите да гласуват и други нарушения на вота, който Санду в крайна сметка спечели благодарение на решителната подкрепа от голямата молдовска диаспора зад граница, гласувала анблок за нея.
Бъдещето на Молдова, бедна аграрна страна, която от разпадането на СССР през 1991 г. се колебае между западната и руската орбита, попадна в светлината на прожекторите след пълномащабното нахлуване на Русия в съседна Украйна през 2022 г., отбелязва Ройтерс.
Молдова беше залята от огромна бежанска вълна от Украйна, а след пандемията от ковид икономиката ѝ понесе нов тежък удар заради геополитическата криза около украинския конфликт, в резултат на който руските газови доставки бяха драстично намалени, а това причини висока инфлация.
Изборите привлякоха много сериозно вниманието на Запада, тъй като бяха произведени седмица след вота в друга бивша съветска република Грузия, където управляващите също спечелиха, но там, за разлика от Молдова, управляващата партия „Грузинска мечта“ е обвинявана в растящ проруски уклон.
„Поздравяваме молдовските власти за успешното произвеждане на изборите въпреки безпрецедентната намеса на Русия, включваща схеми за купуване на гласове и дезинформация“, посочиха в съвместна декларация външнополитическият ръководител на ЕС Жозеп Борел и Европейската комисия.
Френският президент Еманюел Макрон окачестви изхода от изборната надпревара като „триумф на демокрацията“, като и той, и германският канцлер Олаф Шолц изразиха подкрепата си за европейския път на страната. Великобритания се обяви за продължаване на демократичните реформи в Молдова, а президентът на САЩ Джо Байдън каза, че Москва се е провалила в опитите си да подкопае изборния процес в Молдова.
Изборите бяха белязани от най-голямата избирателна активност на молдовската диаспора от 2010 г., когато тя получи право да гласува.
В пределите на Молдова Санду на практика губи от Стояногло с малка разлика от 48,67% срещу 51,3%. От друга страна, при преброените дотук гласове при вота на молдовците зад граница тя го печели категорично с близо 80%.
„Повишената избирателна активност на диаспората даде своя резултат. Тя промени съотношението на силите“, каза украинският политически анализатор и познавач на Молдова Руслан Рохов.
ТВЪРДЕНИЯ ЗА ИЗБОРНА НАМЕСА
В неделя съветникът на Санду по въпросите на националната сигурност Станислав Секриеру обвини Русия в голяма намеса за повлияване на изхода от изборите, а за пряк изпълнител на тази операция отново беше посочен укриващият се от молдовското правосъдие в Русия олигарх Илан Шор, който отрича да е вършил нещо нередно.
„Свидетели сме на мащабна намеса на Русия в изборния процес с потенциал да изкриви резултатите от вота“, написа Секриеру в социалната мрежа „Екс“.
Москва отхвърля всички обвинения в електорално вмешателство.
Секриеру се позова на данни за водене на избиратели под строй до секциите, кибератаки и фалшиви бомбени заплахи срещу секции в чужбина.
Полицията обяви, че е предприела операция за пресичане на всяка възможност за повторение на схема за купуване на гласове, организирана според нея от Шор на първия тур на изборите, когато едновременно с тях се произведе и референдум за членството в ЕС.
ЗАСТРАШЕНО ЛИ Е ЕВРОПЕЙСКОТО БЪДЕЩЕ НА МОЛДОВА
Кристиан Кантир, молдовски доцент по международни отношения от Окландския университет, каза пред Асошиейтед прес, че вторият тур няма да „намали геополитическото напрежение“ около Молдова, без значение от изхода от балотажа. „Напротив, очаквам геополитическата поляризация да се задълбочи предвид предстоящите догодина парламентарни избори.“
Молдова е управлявана от прозападно правителство от 2021 г. Според познавачи на Молдова парламентарните избори догодина може да се окажат следващата главна мишена на Москва по отношение на бившата съветска република, посочва Асошиейтед прес.
Непосредствено след руската инвазия в Украйна Кишинев подаде молба за членство в ЕС. През юни същата година Молдова получи статут на страна кандидат, а през лятото на 2024 г. Брюксел даде официално начало на присъединителните преговори с Кишинев. Резкият прозападен завой сериозно подразни Русия и значително влоши отношенията по оста Кишинев – Москва, допълва Асошиейтед прес.