- Проф. Жалоба, как ще свърши всичко, как мислите, че ще приключи войната…
- Вижте, войната е екзистенциална и за Русия, и за Украйна. Войната в Украйна може да свърши само с капитулацията на една от двете страни. Ако сега говорим условно, че с един или друг способ се застави Украйна да подпише някакво споразумение за спиране на активните военните действия за някакъв период, това ще е само пауза преди решаващата схватка. Това показват и Минските споразумения, които бяха подписани 2014-а и 2015 година – Минск 1 и Минск 2. И тогава имаше бойни действия на изток. След това Зеленски дойде на власт и реши да ги спре. В един момент той постигна това, че активните бойни действия в един или друг район бяха спрени.
Това спря ли ни от нападението на Путин – не. Путин се отказа от своите планове ли – не. Путин постоянно говори, че това не го устройва, че друго не го устройва, че има нацистки режим в Киев, че няма хора, които се смятат за украинци.
Путин от всичко това не се е отказал. Когато някой ти казва, че ти трябва да се откажеш от своята идентичност, от децата си, и ако не го направиш, ще те унищожим… Изборът не е голям, нали. Някак си това не може да се разбере от другите страни – каква е разликата. Унгарците казват, че не трябва да се сравняваме с тях, че сами сме си виновни, че е започнала война, че ние сме длъжни да се договорим с руснаците и т.н. Какво е принципното различие. Руснаците навлязоха 1968 година в Чехословакия – Пражката пролет. Преди това в Унгария – 1956-а, в Германия (б.р. - ГДР ) – 1953-а. Разбираемо, ако България се беше обявила против СССР , щеше да има и при вас намеса. Това е ясно. Каква е разликата. Руснаците не поставят под съмнение съществуването на германци, чехи, словаци, унгарци, българи и т.н. Тези страни е добре да бъдат руски сателити, но остават независими държави.
А разликата с Украйна е, че руснаците казват, че ние не трябва да съществуваме.
Земята е руска, Киев е руски град, а ние сме забравили - това ни го е казвал Ленин, казвал ни го е австрийският генерал щаб, казвал ни го е Бандера, че сме руснаци и трябва да станем част от Руската федерация, част от руския народ и трябва да се откажем от собствената си идентичност. И ето тук има един основен момент, който искам да направя достъпен за другите народи, за да ни разберат защо сега не е просто да седнем на масата с Путин и да се договорим. Това просто не е реално. Путин реши през 2014 да си вземе Крим, след това повдигна въпроса за Донецка и Луганска област. След това включи в Конституцията Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области. В плана му от 2014-а се казва, че той трябва да вземе осем области. Още иска Одеса, Днепропетровск, Николаев и т.н. Путин от това не се е отказал. Както не се отказа от ултиматума от декември 2021 година, когато Лавров каза, че Русия иска връщане на границите с НАТО от 1997 година. А тогава Полша, Румъния и България не бяха членове на НАТО. Русия от това не се отказва. И хората не разбират следното. Полша, Румъния и България са в НАТО, а Путин окупира Украйна и с това всичко свършва. Не – не свършва. Следващата крачка в плана на Путин е връщането на бившето постсоциалистическо пространство, което бе под контрола на СССР, бившия Варшавски договор, Съвета за икономическа взаимопомощ и т.н. Путин още твърди, че най-голямата катастрофа на 20-ти век е разпадането на СССР и зоните, които той е контролирал.
- САЩ има нов президент в лицето на Доналд Тръмп, който казва, че ще принуди Путин да седне на масата за преговорите…
- Вижте, не обичам да се занимавам с гадания. Честно. Когато президентът Тръмп или държавният секретар на САЩ представи плана на Тръмп и каже, че искат да направят това и това, тогава можем да говорим. Сега всичко са само спекулации. Толкова различни думи каза и самият Тръмп, че какво да кажем сега. Едва преди дни Тръмп се обърна към Путин с конкретни думи, че води Русия към разпад и е длъжен да се спре, както и да се прекрати войната. Това бе силна реакция. След това чухме от говорителя му Песков, че руснаците са готови да се водят преговори на равноправни начала и т.н. Но ясни условия към момента не са изложени. Какво мога да кажа за Тръмп, след като той самият не говори ясно. Има и друг момент, който за мен остава ключов. Не знам какво ще прави Тръмп, бих искал той да разбира отговорността, която носи като лидер на Западния свят. И в тази борба той трябва да покаже на всички диктатори, че демократичните страни са единни, силни и са решени да отстояват своите демократични ценности и своята свобода.
Именно тази ценност – свободата, се отстоява в момента в Украйна.
И е логично Тръмп да подкрепя Украйна. Не знам за Тръмп, но ние – в Украйна, сме решими да отстояваме своите ценности и своята свобода. Независимо какво мисли Тръмп, какво мисли Шолц, какво мисли Орбан и т.н. украинците сме длъжни да напишем своето „домашно“, независимо кой ни го поставя. Ние сами знаем от какво имаме нужда. Украйна показва, че е силна, както направи през 2022-а, 2023-а, 2024-а и днес – вече 2025-а, защото скоро ще станат три години от началото на войната, защото ние удържаме фронта.
Ние воюваме срещу втората армия в света. За нас не се бият севернокорейски войници.
Ние сме сами. И тук да кажем за вината на Запада. Когато ние можехме да обърнем тази ситуация, когато имахме хора, когато не бяхме уморени, ако тогава Западът ни бе дал подкрепата и оръжието, което ни трябваше, сега щяхме да говорим за съвсем различни неща. Ние губим, разбирате ли, много мотивирани войници всеки ден, защото вместо Западът да ни поддържаше решително, всички се питаха кога ще падне Украйна, кога ще падне Киев, защо да се месим и т.н.
- Нямаше адекватна оценка на ситуацията от Запада?
- Сега ние живеем в период на голяма политика. Голямата политика се нуждае от големи политици. А се оказа, че основно на Запад имаме малки политици, които са поставени в условията на голяма политика. Те не са на ранга на решенията, които трябва да взимат. Мога да кажа, че към днешна дата не се вижда фигура като Чърчил в Западния свят, за съжаление.
------------
Проф. Игор Жалоба е завършил Историческия факултет на Чернивския държавен университет. Защитава кандидатска дисертация по исторически науки в Ужгородския държавен университет (1991 г.), докторска дисертация по исторически науки в Чернивския национален университет „Юрий Федкович“ (2005).
Преподавал е в Чернивския национален университет „Юрий Федкович“, Киевски международен университет, Национален авиационен университет, Дипломатическа академия на Украйна към Министерството на външните работи на Украйна, Киевски университет „Борис Гринченко“ (1990-2021), гост-професор в Европейския хуманитарен университет (2007-2014). От 2021 г. е старши научен сътрудник в Института по история на Украйна към Националната академия на науките. Проф. Жалоба е член на борда на Международната асоциация за изследване на историята на железниците, заместник-председател на Австрийско-украинската комисия на историците, председател на Паневропейския съюз на Украйна (ПанЕвропа Украйна), член на Президиума на Международното паневропейско движение, Заместник-председател на Научното дружество по история на дипломацията и международните отношения, член на Германо-украинското дружество “За нашата и вашата свобода”.
Неговите научни интереси са в сферата на историята на комуникациите и търговските пътища, и история на дипломацията. Проф. Жалоба е ветеран от войната в Украйна.