Разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез фирмата Ecoexport S.r.L. боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с енергийния бос Христо Ковачки. Гозза отдавна доставя боклук за изгаряне в България и Румъния. В северната ни съседка обаче е спрян. В България проблеми няма и институциите си затварят очите, алармира Димитър Стоянов от "Биволъ".
През юли 2010 Гозза е задържан заедно с други 16 заподозрени в рамките на операция водена от прокурори в Неапол и Анкона, след което е поставен под домашен арест. Групата е обвинена във фалшифициране на резултати от лаборатория за нивата на арсен в 150 000 тона боклук предназначен за Германия. Според прокурорите обвинените са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига поради изтекла давност.
Тези факти се припомнят в разследване на IRPI и Rise Romania, координирано от OCCRP. В него разследващите журналисти установяват, че Гозза стои и зад скандал с изгаряне на италиански отпадъци в Румъния в циментови фабрики на Holcim. През 2013 година кораб, превозващ 2700 тона отпадъци (RDF) от завода “Деко” в Абруцо, е задържан за месеци на пристанището на Констанца в Румъния. Износител на товара е Серджо Гозза чрез фирмата от Бреша Eco Valsabbia.
Eco Valsabbia и Ecoexport са регистрирани на един и същ адрес, имат едни и същи телефони и имейли, а Серджо Гозза е управител и на двете фирми.
След като удря на камък в Румъния, Гозза се насочва към България, където институциите не му създават проблеми. Разследването ни откри доказателства, че Eco Valsabbia е доставяла през 2015 г.отпадъци за изгаряне в циментовата фабрика на Holcim в Бели Извор*.
“Много бизнесмени, които се занимават с боклук, са свързани с хора от криминални групи като Камората” – обяснява за IRPI Адриано Д’Елиа от тосканската Guardia di Finanza. Конкретно за Серджо Гозза доказателства за връзка с италианската мафия обаче няма, разясни за "Биволъ" италианската разследваща журналистка Сесилиа Анеси, която е съавтор на разследващия материал за италианския боклук, публикуван в няколко италиански медии. Криминалното дело срещу Гозза и съучастниците му е прекратено по давност от съда в Анкона през ноември 2018 г. и той се измъква от отговорност.
В редакцията на "Биволъ" се пази товарителница, от която е видно, че тази година Ecoexport S.r.L. на Гозза е доставяла боклук за изгаряне в ТЕЦ-ове свързвани с Ковачки. RDF-боклуците и битовите отпадъци минават през Пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев.
Търговски представител на Eco Valsabbia е българката Юлияна Стоянова, а конкретно за твърдите битови отпадъци в Източна Европа от страна на Eco Valsabbia и Ecoexport отговаря румънката Кристина Танасе, сочат профилите на двете дами в социалната мрежа LinkedIn.
Биволъ се свърза по телефона с Юлияна Стоянова и зададе въпроса какви количества боклук са договорени от италианските фирми като доставчици на фирми на Ковачки. Г-жа Стоянова отказа коментар, позовавайки се на забрана от директора на фирмата да дава информация за медиите. “Всичко е по легален начин и от министерството могат спокойно да дадат информация” – уточни тя. От пресцентъра на МОСВ обаче също отказаха отговор на журналистическите ни въпроси и се наложи да ги формулираме по реда на ЗДОИ.
Горим евробоклуци. Евтино!
С благословията на правителството и на местните власти, България се превърна в територия за неконтролирано изгаряне на битови отпадъци. Доказателство в полза на това твърдение са черните като катран стълбове от пушек, които често се издигат от комините на няколко ТЕЦ-ове у нас. Най-осезаемо това се случва в Перник от комините на ТЕЦ – Република , в ТЕЦ – Бобов Дол, в придобилия скандална известност ТЕЦ – Брикел в Гълъбово и в ТЕЦ – Сливен. Всички тези централи под една или друга форма изгарят отпадъци – с комплексно разрешително или като експериментално горене.
И в четирите топлоцентрали собствеността е свързвана със самоковския бизнесмен и енергиен бос Христо Ковачки. За него американските дипломатически грами, публикувани от Wikileaks, дават красноречива характеристика на “енергиен мафиот”.
“Произходът на Ковачки е по-скоро от организираната престъпност. Той е бил близък партньор на Константин Димитров (наричан още „Самоковеца“), който, преди да бъде убит в Амстердам през 2003 г., беше един от най-големите български контрабандисти. Някои като Дюлгеров вярват, че незаконните дейности на Димитров са в основата на началния капитал на Христо Ковачки, които той е използвал, за да изкупува енергийния сектор. Други, които са по-запознати с Димитров и българските контрабандни канали, виждат Русия и руската организирана престъпност зад богатството на Ковачки.“
...
Институциите не виждат Ковачки
Липсата на адекватна реакция от страна на МОСВ по кризата с изгарянето на отпадъци и RDF даде повод на опозицията в целия ѝ политически спектър и на браншовите организации да атакува правителството с мотива, че разпъва чадър над Христо Ковачки. Поводи за съмнение дават самите институции с конкретни действия по скандални казуси, свързвани със самоковския бизнесмен.
Така например Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наскоро отказа да започне разследване срещу производители и търговци на електроенергия, свързвани с Ковачки. От няколко работодателски организации твърдят, че те манипулират борсовия пазар на електричество, за да се обогатят.
От КЗК обосновават отказа с мотива, че компаниите не са лично на Ковачки, а крайните собственици на капитала на топлофикационните дружества са различни чуждестранни физически лица, за които не можело да се твърди, че между тях е налице свързаност. Всъщност, става дума за няколко сейшелски офшорки, но КЗК не си е дала труда да проучи дали зад тях не стои едно и също лице.
...
Целия материал четете ТУК.