Прословутите „куфарчета с пари” от началото на прехода, за които и досега се носят легенди, взеха жертви още в първите години след 10 ноември. Единиците, които тогава се възпротивяват срещу разграбването на държавата, се самоубиха мистериозно, пише "Труд".
Новите богаташи на България, които препират партийните пари и техните покровители са готови на убийства, за да затворят устата на тези, които искат да ги спрат. Смъртта им обаче трябва да изглежда като лично решение да се простят с живота.
Първата жертва на „куфарчетата” е Тинко Воденичаров – съветник на Тодор Живков. Той, както никой друг, е наясно с всички далавери на БКП, най-вече кой раздава милионите и в чии джобове влизат те. А средствата са огромни за онова време – близо милиард лева от сметките на ЦК.
Негови съратници твърдят, че Воденичаров е бил човекът, който възстава срещу дивашкия грабеж на държавата и даже заплашва, че ще разкаже всичко публично. Не доживява до това. През 1990 г. се самоубива мистериозно. Неофициално се говори, че някой му е затворил устата завинаги.
Година по-късно в главата се гръмва частният детектив и бивше ченге Янко Димов. Още през първите месеци на демокрацията той става телевизионна звезда. Непривикналият с подобни предавания зрител, с внимание следи изявите му в Канал 1, където Димов разказва за професията си и разследванията, които прави.
А те са изключително актуални и хората наивно вярват, че ще бъдат доведени докрай. Частният детектив се е захванал да нищи кой изнася куфарчетата с пари зад граница.
Смята, че така помага на новото демократично правителство да се бори с „червения октопод”. Не само бившите, но и новите партийни величия от всички цветове не могат да му го позволят. Намират го прострелян в дома му. Никой от близките му и приятелите му не вярва във версията за самоубийство.
Генералите също не са пощадени. Бившият шеф на Първо главно управление на ДС ген. Стоян Савов е намерен близо до родното му с. Лисичево, Пазарджишко, с куршум главата през януари 1992 г. По времето на социализма той отговаря за задграничните търговски дружества на партията, които въртят стотици милиони. След 10 ноември парите потъват в неясни сметки.
Савов е честен комунист и не може да преглътне ограбването на държавата, извършено от партийните му другари. Става изключително активен в желанието си да ги накара да върнат парите, което го прави изключително опасен. Куршумът не закъснява. В публичното пространство отново е лансирана позната версия – самоубийство с неясни мотиви.
Но най-загадъчната смърт си остава тази на шефа на българското бюро на Интерпол Свилен Панайотов. На 6 юни 1992 г. безжизненото му тяло е намерено в локва кръв. Въпреки, че на всички е ясно, че не неговата ръка е натиснала спусъка, официално е обявено, че се е самоубил.
По това време той се занимава с разследване на износа на капитали от България. В стаята, в която е намерено тялото му, е стреляно няколко пъти. Единият куршум е пробил лявото му слепоочие, въпреки, че Панайотов не е левичар. Други два са намерени забити в тавана и в стената.
Предсмъртно писмо не е намерено, а в електронното му тефтерче ченгетата „по невнимание” изтрили записките. От Интерпол също се усъмниха, че сам е посегнал на живота си. Майка му пък твърдеше, че е бил жестоко бит преди да получи куршум в главата.
Откраднатите милиони отиват не само зад граница. Новите банки у нас никнат като гъби.
Те препират парите и загадъчно фалират.
Банкерите, които знаят у кого отиват огромните пари, се самоубиват и така следите са заметени. На 4 февруари 1994 г. с куршум в главата в тоалетната в дома си е намерен бившият управител на ловешкия клон на Кредитна банка Михо Михов. Той е отпуснал 5 млн. лв. заем без обезпечение на палестинския бизнесмен с българско гражданство Акрам, който финансираше партии с многомилионните кредити, които така и не върна.
Самият той беше намерен обесен през 1999 г. в килия в испански затвор, докато чака да бъде екстрадиран. Покрай банковите му афери обаче има още една жертва. През април 1994 г. в дома си в Павликени се застрелва шефът на Първа частна банка в града Ангел Кабаиванов. Причината отново кредит за палестинеца.
Най-стабилната по това време банка – ДСК пък раздава 1 млрд. лв. за стартиране на частни банки, парите никога не са върнати. През август 1994 г. от четвъртия етаж на банката в София се хвърля тогавашната шефка на „Жилищно и текущо кредитиране” Антония Антонова.
През ноември същата година е намерен прострелян директорът на Врачанския клон на Кредитна банка Александър Банков. Според подчинените му, ден преди смъртта той провел гневен телефонен разговор, взел папка с документи, с която тръгнал на среща и повече никой от тях не го видял жив. Документите изчезнали безследно.
Година по-късно в Габрово в дома му е намерен обесен екс-шефът на Балканска популярна банка в града Николай Колев.
Две години по-късно фалират едновременно 15 банки, а невижданата инфлация стопява дълговете на кредитните милионери.
Депутат от БСП намерен прострелян в главата
Тодор Тодоров написал доклад за далаверите в селското стопанство
През февруари 1996 г. България се тресе от невиждана за страната зърнена криза. Фалира поредната банка – Добруджанската. Добричкият депутат от БСП и шеф на Земеделската комисия в парламента Тодор Тодоров е в родното си село Малина. През нощта съобщава на жена си, че в 4 ч. ще пътува за София, трябва да се види с някого в парламента.
Тя го моли да отложи до сутринта пътуването. Малко преди 6 ч. проехтява изстрел. Той не е чут от никого в дома, макар че според полицията депутатът се е прострелял с пистолета си без заглушител.
По-късно сутринта Тодоров е намерен с рана в главата, но все още жив. Откаран е в Добричката болница, където близо месец лекари се борят за живота му. Той така и не идва в съзнание.
Близките му не вярват на версията на полицията за самоубийство. Смъртта му съвпада с аферата „Орион” и битката между двете крила в БСП – едното на Андрей Луканов.
Тодор Тодоров беше човекът, който още през 1994 г. пръв се опита да спре бившите шефове на Добруджанска търговска банка да влязат в зърнените бази в Генерал Тошево, Кардам и Спасово, заради просрочие на кредитите, които банката беше отпуснала. Веднага след смъртта на депутата Добруджанската банка е източена.
Приживе той е написал доклад за далаверите в селското стопанство и по-конкретно за зърнената криза по времето на Жан Виденов. В него фигурират доста известни в обществото имена, като това на зърнения бос Иван Иванов. Малко по-късно той е разстрелян и следите около аферата заметени.
Смъртта на депутата Тодоров затваря устата и на други недоволни от далаверите, вършени от Виденови хора. Близките на Тодоров обаче не вярват, че сам е посегнал на живота си. Никой не ги запознава с доказателствата по делото. Предсмъртно писмо не е намерено.