ЦСКА победи Левски за шести пореден път, с което написа най-черната страница за „синия“ клуб в историята на Вечното дерби.
Ако човек е далеч от футболната реалност би решил, че между двата отбора има някаква огромна разлика. Че вероятно ЦСКА има сериозно финансиране, че привлича много скъпи играчи и навярно разполага с изключително ясна управленска структура. Истината обаче е, че халът на двата клуба е еднакъв и че единствената разлика помежду им са резултатите.
През лятото и Левски и ЦСКА направиха селекция без пари. И двата клуба привлякоха един куп свободни агенти, за които не беше напълно ясно до колко са качествени. Само, че по някакъв начин „армейците“ налучкаха точните хора. От много време техният треньор Стойчо Младенов разчита на една ясна трансферна схема. Взимат се една голяма група играчи, най-често над десетина, от които трима или четирима ще стават за клуба. Останалите се освобождават още през следващия трансферен прозорец, а тези трима или четирима сформират някаква основа за развитие. След това тази основа се надгражда с непрестанно текучество от играчи. В ЦСКА пари за трансфери няма и за това биват привлечени огромен брой свободни агенти. Идеята е, че сред количеството все ще изпъкне и някакво качество. Този план за действие може да е много спорен и отричан от специалистите, но няма как да се отрече, че дава някакъв резултат. Чрез него през последната година в ЦСКА пристигнаха играчи като Серджиу Буш, Луис Соарес, Тони Силва, Якуб Дивиш и Тончи Кукоч. Все футболисти, които придадоха реална класа в „червените“ редици. Те са подпомагани от опитни играчи, които червената публика приема като модерните емблеми на ЦСКА. Такива са Александър Тунчев, Валентин Илиев и Маркиньос. Това е тройка от лидери, която дърпа след себе си всички останали и няма проблеми да се нагърби с отговорността в трудните моменти. Тази смес донесе истински успехи за „червените“, които странно или не, в момента са на първо място в А група с преднина от 7 точки пред Лудогорец. При „армейците“ все още въобще не е ясно кой осигурява финансирането на клуба или кой реално го управлява. За сметка на това, обаче е ясно кой взима всички спортнотехнически решения в клуба. За ЦСКА Стойчо Младенов е всичко. Той си избира футболистите, той решава селекцията, той комуникира с играчите, той подготвя тактиката за мачовете, той води подготовката на футболистите. Добър или лош той решава всичко, което е свързано със спортната част в тима. Яснотата в това отношение явно дава спокойствие на играчите и ако не друго, те знаят кой да слушат. Ясно е, че нищо не може да разклати стола на Младенов и че той ще напусне отбора тогава, когато сам реши, независимо какви са резултатите в клуба. Това придава една вътрешна стабилност в клуба, която очевидно може да компенсира финансовите му проблеми.
В Левски се опитаха да направят нещо такова през лятото, но то отчайващо не се получи. Георги Иванов встъпи в поста на спортен директор и назначи за треньор испанеца Пепе Мурсия, опитвайки се да създаде някаква изкуствена стабилност, заявявайки че той със сигурност ще води отбора до края на годината. Гонзо обаче веднага иззе една от основните треньорски функции, заявявайки че той ще прави селекцията, а Мурсия само ще одобрява набелязаните играчи. Интересно как един треньор може да създаде солиден отбор, когато дори няма възможността сам да си избере играчите. Левски също прави селекция без пари, само от свободни агенти. При „сините“ никога не е имало идея от какъв тип футболисти има нужда този отбор. Там се казва, че трябва плеймейкър и от някъде се води плеймейкър. Дали този играч пасва на отбора, дали може да се интегрира в тактическата му схема и дали въобще има качества, които да подхождат на останалите футболисти няма никакво значение. Преди година Жозе Моуриньо лиши Челси от един страхотен играч като Хуан Мата, просто защото той не пасваше на начина на игра на отбора. В Левски подобна проницателност липсва. Там важно е някой да играе на определена позиция и да е евтин. До колко ще пасне на останалите е друг въпрос.
Стойчо Младенов успя да изгради един отбор от футболисти с взаимно допълващи се качества. Буш е типичният таран, подкрепян в задни позиции от скоростно крило като Силва, който може да комбинира с техничар като Соарес. В задни линии пък има креативен халф като Маркиньос, който бива покриван от типичен дефанзивен полузащитник като Сънди. От скамейката винаги могат да влязат достойни заместници като Антон Карачанаков и Борис Галчев. Всичко е изпипано до последния детайл.
При Левски пък има пълно несъответствие при изпълнителите. В отбора има двама офанзивни играчи, които са изключително еднотипни като Домовчийски и Аниете. И двамата са с по-лека физика и основно разчитат на своята повратливост и движение. Двамата заедно обаче няма как да създадат каквото и да е разнообразие в атаката на „сините“. Домовчийски е в слаба форма, така че в нападение играе испанеца. Той определено играе добре на скорост, но си личи, че се чувства по-добре, когато оперира от задни позиции. Той не е типичен голаджия, но е видимо, че може да навързва играта на отбора в началото на нападението. Понеже друг нападател няма, обаче Аниете трябва да играе като таран. Като такъв обаче той не е достатъчно ефективен. Плеймейкър е Бедоя, който постоянно застъпва ролята си с тази на Аниете. Двамата испанци все пак изградиха някакво партньорство по между си, но стилът им на игра е трудно разбираем за останалите футболисти. От друга страна един типичен опорен халф като Прохазка трябва да играе като крило, защото едва ли не е единственият, който може да даде центриране от фланга. До Гаджев вместо него играе Сърмов, който видимо не търпи никакво развитие, но си е редовен титуляр, защото друг на тази позиция няма. В защитата пък е небивала анархия. Вече се изиграха 13 кръга от първенството, а Минев, Крумов, Стойчев и Белаид не могат да създадат някакво разбирателство по между си. Стойчев и Минев все пак имат някакви проблясъци, докато останалите хубавци са плачевни във всеки мач.
Реално целият състав на Левски представлява един огромен компромис. Всеки футболист играе своята си игра, без да се съобразява с останалите. Много от играчите пък често са принудени да играят на необичайни за тях места, защото други опции няма. Така и един Радослав Цонев е принуден в повечето случаи да се изявява като опорен халф, въпреки че е най-добър като крило или зад нападателя. Другата голяма драма е, че в този отбор няма абсолютно никаква взаимнозаменяемост или поне от ръководството не искат да има такава. Няма как иначе да се обясни защо Пламен Крумов е незаменим титуляр, въпреки че се дъни в почти всеки мач. Същото се отнася за Белаид и Луис Педро. Те ще си играят, ако ще да си вкарват и по пет автогола на мач. Единствените светли лъчи за клуба идват от школата. Там има едни несъмнено талантливи момчета като Ради Цонев, Божидар Краев, Владислав Мисяк и Мики Орачев. От тях някакви шансове за изява, макар и периодични, получават само Цонев и Краев, въпреки че е видно, че в много ситуации се справят много по-добре от т.нар. титуляри. Георги Иванов продължава да си упорства, че млади футболисти във важни мачове не се пускат, дори и титулярите да ги бият като тъпани всеки път. Въобще всички в Левски са толкова загрижени за психиката на своите юноши, че не са способни да се възползват от единствения реален потенциал, с който разполагат в своя отбор.
Истината е, че „синият“ клуб разполага с някаква класа. Бедоя, Аниете, Гаджев и Стойчев преспокойно биха могли да застанат в основата на един бъдещ добър тим. Проблемът е обаче, че няма идея за това какъв да е стилът на игра. Веднъж в Левски решават, че ще залагат на продължително владеене на топката, после се решава, че ще играят дефанзивно и с бързи атаки, а на края някой решава, че отборът ще играе с пасове от дълбочина. Е няма как, който и да е футболист да се ориентира в това положение. На върха на всичко в Левски няма каквато и да е стабилност. Георги Иванов уж обеща, че Мурсия ще е титуляр до края на годината, а го уволни след третия мач. Той заяви, че не е доволен от неговите методи за подготовка и че ще го замени, общо взето променяйки цялата програма за подготовка от лятото. Гонзо обяви, че ще е треньор, но само до лятото, когато ще бъде заменен от Херо. Той обаче ще продължи да си е спортен директор. Така футболистите няма как усетят респект към който и да е треньор, след като знаят, че той може да бъде заменен до няколко месеца. Освен това самите играчи се объркват, тъй като всеки нов треньор идва със своите си идеи, със своите изисквания за футболисти и своите разбирания за играта. Въобще „сините“ рестартират своето развитие на всеки няколко месеца, защото винаги не са доволни от поетия път.
В събота ЦСКА победи Левски на базата на само едно нещо и то се нарича стабилност. Каквито и проблеми да имат „червените“ при тях всички знаят, че всичко в съблекалнята се диктува от Стойчо Младенов. Пада или бие, Стойчо е непоклатим на поста си. Той е изградил определен стил за игра, избрал си е футболистите и постоянността в този модел дава своите резултати. При „сините“ пък нищо не е ясно. Георги Иванов винаги обещава доверие към треньора, а всеки път не може да се въздържи да не даде оценка на работата му и да не му се меси. На края пък просто го уволнява, защото нещо не му се струва наред. През зимата в отбора идва Димитър Димитров, който е нещо като „синята“ версия на Стойчо Младенов. Херо е показал, че може да гради силни отбори от нищото и с нулеви средства. Той обаче е свикнал да има пълния контрол над тренировъчния процес и селекцията. Много е интересно дали Гонзо ще остави Херо да прави всичко, свързано със спортната част? Ако това не стане в Левски ще има пореден разнобой и отново няма да бъде постигната стабилност.
Ситуациите в Левски и ЦСКА от финансова гледна точка са напълно еднакви, но „червените“ доминират в шампионата, докато „сините“ едвам кретат. „Армейците“ намериха своя модел за развитие. Той може и да е спорен, но дава резултати, защото е налаган през последната година и половина. В Левски не могат да достигнат до такъв през последните 6 години. „Сините“ обаче разполагат с едно богатство, което „червените“ нямат. Те имат своите юноши, които чакат шанс за изява и които могат да съставят новото сърце на този отбор. Докато не се достигне до ясна и финална стратегия за развитието на тези юноши и на отбора като цяло, Левски ще продължи да се съобразява с червената доминация.