Гренландия е най-голямата маса лед в северното полукълбо, покриваща площ около седем пъти територията на Обединеното кралство и достигаща до 3 километра дебелина. Това означава, че средното ниво на морското равнище по целия свят ще се покачи с приблизително 7 метра ако всичкия лед на острова се разтопи. Понастоящем ледът на Гренландия добавя едва 1 мм годишно към увеличението на средното глобално ниво на океаните.
Топенето на ледниковия слой на острова може да се ускори и успоредно с това нивата на океаните да се повишат много повече, отколкото се предполагаше до този момент. На това мнение е проф. Мартин Трантер от Университета в Бристъл.
Според изследователите на Гренландия, затоплянето на климата окуражава водораслите да растат по повърхността на острова, което води до нейното потъмняване. В сравнение с чистия бял сняг, тъмният, обрасъл с водорасли, сняг поглъща много повече слънчева радиация, като по този начин се топи в пъти по-бързо. Белият сняг отразява до 90% от слънчевата лъчи, докато потъмнелият сняг отразява само около 35%, а в някой случай само 1% (при най-затъмнените участъци).
„Когато летяхме с хеликоптер над острова, първото ми впечатление беше, че снегът в близост до крайбрежието е изненадващо сив, да не кажа мръсен.“, каза екипът от изследователи на острова.
Водораслите, растящи на ледниците на острова, са забелязани за пръв път преди повече от век, но тяхното въздействие остава пренебрегнато. Само през последните няколко години учените започнаха да изследват как тези малки растения биха могли да повлияят на топенето на ледниците.
В момента на острова се извършва петгодишен изследователски проект, воден от Обединеното кралство, чиято цел е да изследва различните видове водорасли, по какъв начин се разпространяват и за какво време. След това получената информация ще бъде вкарана в базата данни, като по този начин компютърните предвиждания за бъдещето покачване на морското равнище ще бъдат подобрени.
Засега се смята, че в най-лошият случай морското равнище ще се покачи с 98 см до края на века.
През последните 20 години Гренландия изгуби изключително много лед, като дори снеговалежите през зимата не могат да компенсират загубата. „Това е промяна в естественото равновесие.“, казват изследователите.
В допълнение, по-ранни проучвания установили, че известна част от ледения лист на острова е покрита с множество, доведени от вятъра, прах и сажди – вследствие на канадските прерийни пожари и индустриалните проекти на Китай, Америка и Европа. Това също допринася към потъмняването на снега, което е крайно нежелан ефект.
Междувременно друг фактор, който може да доведе до разтопяването на ледниците на големия остров, бе идентифициран от австрийски член на изследователския екип, Стефан Хофер, докторант в Бристъл.
В публикация, наскоро публикувана в Science Advances, той анализира сателитните изображения на Земята. Оттам става ясно, че през последните 20 години е имало 15% спад в покритието на облаците над Гренландия през летните месеци.
„Когато кажем, че ледниковият лист се топи, нямаме предвид, че всичко ще се разтопи в рамките на следващото десетилетие или следващите 100 години или дори следващите 1000, но не всичко трябва да се разтопи, за да пострадат милиони хора. Само малко количество трябва да се стопи, за да пострадат хиляди от крайбрежните общности по света.“
Ето защо Гренландия, макар и отдалечена, е фокус на множество изследвания и за в бъдеще се надяваме да намерим решение на задаващия се проблем.