Макар и непознато, едва ли има по-унижавано създание от злочестата птида Додо. Авторите на ново проучване изваждат наяве тайния живот на изчезналия през 17-и век вид в опит да я реабилитират.
"Странен и гротескен птичи екземпляр със смешно извита човка", това е присъдата за Додо, произнесена от холандски адмирал и изследовател в началото на 17-и век.
Участниците в по-късни експедиции пируват с безпомощната птица, пренебрежително описвайки вкуса на плътта й като "дяволско пиле".
До 1680 г. птицата Додо, срещана единствено на остров Мавриций в Индийския океан, вече е изчезнала, "благодарение" на човешкия апетит и инвазивните видове, пренесени от заселниците.
Презрението към злощастното създание е толкова дълбоко, че въпреки вековното съжителство никой не си прави труда да наблюдава отблизо представителите на вида, нито да опише привичките или анатомията им. В един момент се оказва, че е прекалено късно за това.
В изследване, публикувано в сп. "Сайънтифик рипортс", специалистите правят съществен напредък към запълването на празнината в познанието за Додо.
Използвайки техники, които биха впечатлили Шерлок Холмс, учените разкриват подробности за възпроизводството и развитието на изчезналата птица. Те установяват, че женските екземпляри са овулирали през август - по време на зимния период в южното полукълбо. Снесените яйца са се излюпвали през септември. Пиленцата бързо са заяквали, за да понасят летния сезон на бури и циклони. В края на лятото - около март, младите Додо са се отърсвали от "бебешките си дрешки" и са се сдобивали с перата си на възрастни. До края на юли те вече са били готови да се впуснат в размножителни дейности.
Птиците Додо вероятно са тежали между 10 и 14 килограма, допълват изследователите.
Как все пак учените са успели да разкрият тези подробности? Отговорът е чрез анализ на микроскопични структури на раздробени кости от Додо. За целта те са използвали техника, известна като хистология, която, макар и отдавна позната, никога не е била прилагана в изучаването на изчезналия вид.
За целите на изследването специалистите са използвали 22 кости от 22 различни екземпляра. Загадката обаче как птиците Додо са се ухажвали и какви ритуали на чифтосване са имали остава и вероятно никога няма да бъде разрешена.