Съвсем скоро премиерът и кабинетът ще смекчат позицията си за Северна Македония. Това прогнозира пред БНР Станимир Панайотов, научен сътрудник към Института за социални и хуманитарни науки - Скопие и в Центъра за академични изследвания в София.
„Твърдата позиция на Захариева или на кабинета – както искате я наречете, ще стане скоро за посмешище в международен план основно“, заяви Станимир Панайотов и припомни политиката на премиера Борисов често да „хвърля под автобуса своите политически колеги и партньори“. Панайотов допълни, че Борисов „няма да бъде още дълго на небосклона като лидер и нито един политически лидер не иска да бъде запомнен, особено в международната история, като разединител“.
„Най-вероятно ще видим обичайния сценарий, при който Борисов смекчава позицията и се опитва да се превърне в добрия бащица-обединител на Западните Балкани.“ Изборът, който отдавна е направила българската историческа наука, в момента отеква и се отразява в политическа кампания, подчерта Станимир Панайотов в предаването „Хоризонт до обед“.
„Не се иска много, за да може Борисов, кабинетът, дори целият български народ да се превърне в заложник на исканията на ВМРО, поради простата причина, че те извират органично и спонтанно от българската история, от българската историческа наука и образование по история. В България тези идеи за някакъв български македонизъм – ние сме откърмени с тях.“
„До голяма степен това вето е заложничество на партията на т.нар. българско ВМРО, които за пръв път от създаването си в началото на 90-те години имат възможност да изнесат собствените си тези на международната сцена. Това е много важен момент за българското ВМРО“, коментира Станимир Панайотов. Всяка държава в Европейския съюз има форма на свой собствен национализъм и драматични реакции към местен национализъм. Въпросът е дали този национализъм или патриотизъм е разбираем. Основният проблем е дали ни разбират – засега не, смята той. „Въпреки че става дума за външнополитическо действие и инструмент – налагане на вето, това е само повод за вътрешнополитическо разчистване на сметки с нас самите. Става дума по същество за вътрешна несигурност, свързана с нашата собствена идентичност", посочи Панайотов.
Истината е, че въпреки географската близост – на 200 километра от София, Северна Македония остава изключително далечна за България държава, каза още Панайотов. „Да бъдеш българин или българеещ се македонец, гражданин на Северна Македония, е просто един алтернативен начин да бъдеш македонски родолюбец. И това много трудно се разбира в България.“ Медийните канали, по които може да се случи друго политическо говорене у нас по темата за Северна Македония са доста ограничени, отбеляза ученият.