Гласуването в Съвета на ЕС през декември миналата година за приемането на България, Хърватия и Румъния в Шенгенската зона за свободно пътуване трябваше да бъде побèден момент за блока. Показване на единство след година на политически и икономически трудности, както и изтъкване на факта, че блокът все още разполага с политическия капацитет да продължи да интегрира балканските страни в европейския проект, отбелязва информационният портал "ИЮ обзървър" (euobserver.com), предаде БТА.
Въпреки че Хърватия посрещна новата година с присъединяване към еврозоната и Шенгенското пространство един месец след своята успешна кандидатура за влизане, нейните балкански партньори нямаха този късмет. Позовавайки се на опасения за непълно прилагане на стандартите на ЕС за върховенство на закона, както и на връзки между престъпни групировки и политическите институции в двете страни, Нидерландия и Австрия наложиха вето на кандидатурата на България, а на Румъния само Австрия наложи вето.
Ветото предизвика масово недоволство както от страна на политиците, така и от страна на обществеността. Нидерландия и Австрия веднага бяха обвинени, че блокират балканските си партньори заради вътрешни проблеми - и двете страни се сблъскаха с нарастваща подкрепа от страна на антимигрантски опозиционни партии - а не по разумни политически съображения. Българи и румънци дори обсъждаха бойкот на австрийски и нидерландски продукти в социалните мрежи. Дори някои местни политици се включиха, като предложиха на своите граждани да бойкотират австрийските банки, както и продуктите на австрийския химически концерн О Ем Ви (OMV). Въпреки че много лидери на ЕС направиха каквото можаха, за да успокоят нарастващото недоволство, щетите вече бяха нанесени. Оттогава насам ключови политически фигури от блока, както и правителствата на България и Румъния работят, за да гарантират, че през тази година няма да има друго предизвикващо неудобство вето.
Непосредственият аргумент за допускането на България и Румъния е ясен. След като и двете страни се присъединиха към ЕС през 2007 г., те изпълняват от 2011 г. всички технически изисквания за членство в Шенген. Въпреки това, поради липсата на твърда политическа воля, най-вече поради опасения, че двете страни не са успели да се справят ефективно с корупцията, както и да приведат върховенството на закона в съответствие със стандартите на ЕС, моментът на влизането им в Шенген така и не настъпи. Оттогава насам обаче страните последователно работят за прилагането на антикорупционни мерки, които са в съответствие със стандартите на ЕС, както и за предприемането на извънредни мерки за гарантиране сигурността на границите им, което свежда до минимум аргумента, че разширяването на Шенгенската зона може да създаде риск от увеличаване на потоците от незаконна миграция. Само през тази година България предприе множество операции с партньорите си от Обединеното кралство, при които бяха разбити организирани групи за трафик на хора, и най-накрая направи по-решителни стъпки, за да гарантира, че средствата на ЕС се разпределят правилно и не се крадат тайно от корумпирани официални представители.
Румъния пък предприе действия за справяне с широкоразпространените подкупи в своите институции, особено по отношение трафика на хора по границите ѝ. Освен това оставянето на двете страни (с общо население от около 25 милиона души) извън Шенгенската зона би продължило едно ненужно скъпо начинание. Един от основните аргументи за Шенген е намаляването на времето за чакане между страните членки и по-гладкото протичане не само на търговията, но и преминаването на хората. Оставянето на две от членките на блока извън това невероятно постижение на европейската интеграция само ще продължи голямото финансово бреме върху местната икономика на двете страни.
Проруските партии се възползват
Ако ЕС пропусне още една ценна възможност да интегрира балканските си страни членки, това не само ще бъде политически безразсъдно, но може да предизвика и яростна реакция от страна на обществеността в България и Румъния. И двете правителства се борят да се противопоставят на силните проруски евроскептични политически партии, съответно българската "Възраждане" и румънската "Алианс за единство на румънците", за които през последните месеци има нарастваща подкрепа. Поредното вето за Шенген би станало перфектният политически подарък, който ще им бъде поднесен в ръцете.
Въпреки че в някои области в двете балкански страни все още са необходими непрекъснати усилия за реформи, голяма част от тази работа в момента е в ход и вече е постигнат голям напредък. Двете страни отдавна са доказали, че са надеждни и стабилни партньори в европейския проект, а сега е време ЕС най-накрая да възнагради и двете за упоритата им работа и тяхното търпение. Продължаване на недопускането на България и Румъния в Шенген няма да насърчи по-нататъшните политически реформи, а само ще се стреми да противопостави и разочарова две иначе много проевропейски настроени страни членки. Недобросъвестни държави, а именно Русия, която винаги търси начини да раздели страните членки на ЕС, биха могли да се възползват от откритата възможност да създадат разкол в блока като тази. От Съвета на ЕС зависи да гарантира, че тя никога няма да получи такава възможност.