Руските сили извършиха голяма серия от удари с ракети и безпилотни летателни апарати срещу украинска енергийна инфраструктура в нощта на 14 срещу 15 януари.
Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли 74 ударни безпилотни летателни апарата Shahed и други и 43 ракети срещу Украйна, включително една балистична ракета "Искандер-М" от Белгородска област, седем крилати ракети Х-22/32 от въздушното пространство над Тулска област, четири крилати ракети "Калибър" от кораби в Черно море, 27 крилати ракети Х-101/55СМ от въздушното пространство над Волгоградска област и четири крилати ракети Х-59/69 от въздушното пространство над Белгородска област.
Това пише в поредния си анализ на хода на бойните действия Институтът за изследване на войната (ISW).
Украинските военновъздушни сили съобщиха, че са свалили 23 ракети Х-101/55СМ, три ракети "Калибър", четири ракети Х-59/69 и 47 дрона, а 27 дрона не са поразили целите си. Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че руските удари са били насочени към енергийна инфраструктура.
Украински власти съобщиха за щети на енергийни и критични инфраструктурни съоръжения в Ивано-Франковска, Харковска и Лвовска области и жилищни райони в Кировоградска област.
Украинският министър на енергетиката Герман Галущенко и украинският държавен електропреносен оператор Ukrenergo съобщиха за временни аварийни спирания в Харковска, Сумска, Полтавска, Донецка, Запорожка, Днепропетровска и Кировоградска области сутринта на 15 януари поради ударите.
Украинците все още трябва да ограничават потреблението си на енергия.
Институтът припомня, че Русия редовно атакува украинската енергийна инфраструктура в големи серии от удари от зимата на 2022-2023 г., вероятно в опит да ограничи отбранителният промишлен капацитет и сломи волята на украинците да се бият.
Украйна и Русия проведоха размяна на военнопленници "един към един" на 15 януари - първата им такава през 2025 г. Зеленски обяви на 15 януари, че Украйна е приела 25 украинци, които страдат от тежки рани и заболявания. Той заяви че Обединените арабски емирства (ОАЕ) са посредничили при обмена. Украинският координационен щаб за лечение на военнопленници съобщи, че Украйна е получила цивилен, заловен преди това от руските сили по време на размяната. Руското министерство на отбраната (МО) съобщи, че Русия е получила 25 руски военнопленници.
Украинският комисар по правата на човека Дмитро Любинец обяви на 6 януари, че Украйна и Русия са постигнали предварително споразумение за извършване на редовен обмен на военнопленници през 2025 г. и че Украйна ще даде приоритет на връщането на тежко болни и ранени украинци.
Руски източник твърди, че украинските безпилотни самолети и артилерийски способности осигуряват на украинските танкове тактически предимства пред руските танкове в неопределени избрани райони на фронтовата линия. Руски блогър заяви на 12 януари, че руските сили не са в състояние да поставят танкове и бронирани превозни средства във фронтовите райони, където украинските сили имат достатъчен брой снаряди поради високата точност на украинските артилерийски удари. Блогърът се оплака, че руските дронове са по-малко ефективни от украинските дронове и че руското военно командване доставя на руските FPV оператори само усъвършенствани FPV модели, работещи на нестандартни честоти, и оптични дронове — и двете са по-устойчиви на украинската електронна война — до приоритетни сектори на фронтовата линия.
Освен това блогърът твърди, че недостатъчното количество руска артилерия, съчетано с недостатъчните възможности на руските дронове в избрани сектори на фронтовата линия, позволява на украинските сили да поставят танкове по-лесно за непряк и директен огън.
Способността на Украйна да поврежда и унищожава руски бронирани превозни средства и танкове с FPV дронове и артилерия вероятно ще натовари способността на Русия да компенсира тези загуби поради текущите темпове на производство.
Президентът на Приднестровието Вадим Красноселски обяви на 15 януари, че Русия скоро ще предостави на Приднестровието газ като "хуманитарна помощ", но не уточни датата или метода на доставка. Той посети Москва от 10 до 14 януари и договори възможни доставки на газ за Приднестровието с руското министерство на енергетиката. Русия ще осигури на Приднестровието достатъчно газ за топлоенергетика, промишлени предприятия и граждански цели, като отбеляза, че няма да доставя на останалата част от Молдова.
Армения продължава да подобрява отношенията си със западните партньори на фона на влошаващите се отношения с Русия. Държавният департамент на САЩ съобщи на 14 януари, че властите на двете държави са създали Комисията за стратегическо партньорство между САЩ и Армения, сигнализирайки за значителна стъпка в техните двустранни отношения.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън и арменският му колега Арарат Мирзоян формализираха споразумението, насочено към разширяване на двустранното сътрудничество в секторите на икономиката, сигурността, отбраната и управлението. Блинкън подчерта подкрепата на САЩ за суверенитета и териториалната цялост на Армения, докато говорителят на Кремъл Дмитрий Песков разкритикува споразумението за партньорство, обвинявайки САЩ в дестабилизиране на Южен Кавказ.
Руският вицепремиер Алексей Оверчук и външният министър Сергей Лавров също изразиха недоволство от одобрението на арменското правителство на 9 януари на законопроекта за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Оверчук и Лавров твърдяха, че потенциалното бъдещо членство на Армения в ЕС е несъвместимо с членството на Армения в водения от Русия Евразийски икономически съюз (ЕАИС) и оформянето на законопроекта за присъединяване на Армения към ЕС като потенциално оттегляне от ЕАИС.
Оверчук и Лавров също твърдяха, че подобни решения са суверенно право на Армения, но подчертаха потенциалните последици, затвърждавайки дългогодишния модел на Кремъл да заплашва и оказва натиск на съседните страни чрез непреки и преки средства. Реакциите на Кремъл на задълбочаващите се връзки на Армения със Запада демонстрират по-широка руска стратегия за подкопаване на суверенитета на съседни и предишни колонизирани държави чрез първоначални ултиматуми и завоалирана принуда, често ескалиращи до преки действия и военно насилие, когато влиянието на Русия е оспорено. Какъвто е случаят в Грузия, Молдова и Украйна.