Американски лекари са открили, че приемът на еренумаб и други лекарства за мигрена, базирани на моноклонални антитела, които блокират рецепторите за болка, води до 25% намаление на риска от развитие на глаукома. Това показва възможни общи механизми за развитие на мигрена и глаукома, съобщи пресслужбата на Американската академия по неврология (AAN).
„Глаукомата споделя обща черта с мигрената, а именно, че развитието ѝ е съпроводено с нарушения в кръвоносните съдове, които снабдяват мозъка с кръв. Затова се надявахме, че лекарствата за мигрена, които потискат възпалението в нервната система и подобряват кръвоснабдяването ѝ, ще подобрят и здравето на очите при пациенти с висок риск от развитие на глаукома“, обясни Уен Джиенсян, доцент в университета Браун (САЩ), цитиран от пресслужбата на AAN.
Имайки това предвид, изследователите анализираха данни, събрани по време на проучване на 36 800 пациенти, страдащи от тежка мигрена. Всички те са приемали лекарства, някои от които потискат рецепторите за болка, докато други разширяват кръвоносните съдове или повлияват нервната система по други начини.
За да оценят въздействието на тези агенти върху развитието на глаукома, изследователите разделят пациентите на няколко групи въз основа на лекарствата, които приемат, и сравняват честотата на атрофия на зрителния нерв сред тях. Това сравнение разкрива, че глаукомата се развива с 25% по-рядко при страдащи от мигрена, които приемат еренумаб и други блокери на рецепторите за болка на базата на моноклонални антитела.
Този положителен ефект не е наблюдаван при други лекарства, които са насочени към същите рецептори за болка, но потискат тяхната активност, използвайки къси молекули, а не антитела. Последващи експерименти с животни и наблюдения на доброволци ще помогнат да се разберат основните причини за тези разлики и ще изяснят механизма, чрез който моноклоналните лекарства против мигрена могат да бъдат от полза за потенциалните страдащи от глаукома, заключиха изследователите.