Едва 10% от българите водят здравосолвен начин на живот

Над 40% от българите посещават лекар едва когато вече имат здравословен проблем, а едва 38% преминават редовно през профилактични прегледи. Това показват данните от национално представително проучване на агенция „Тренд“, представено по време на институционален диалог на тема „Здравната култура на българите – ключ към по-добро здраве“.

Особено тревожни са резултатите сред младите хора, където едва около 20% спазват препоръките за профилактика, докато при хората над 70 години този дял достига близо две трети. Данните очертават сериозен дефицит на здравна култура, който според експертите влияе пряко върху ефективността на здравната система.

Проучването показва и сериозно разминаване между обществените възприятия и реалното разбиране за финансирането на здравеопазването. 65% от анкетираните посочват здравната каса като основен източник на финансиране, 62% – здравните вноски, а 56% – държавния бюджет. В същото време едва 24% отчитат ролята на личните плащания.

Председателят на Българската болнична асоциация адв. Свилена Димитрова заяви, че липсата на разбиране за начина на функциониране на системата е сред най-сериозните проблеми пред сектора.

„През месец април ББА е анонсирала публично над 85% увеличаване на болничните разходи за последните 4 години, но тази новина не е породила никаква реакция в обществото и институциите, което е доказателство за липсата на разбиране за финансирането на отрасъл здравеопазване“, заяви Димитрова.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов коментира:

„Не само трябва да намалим тютюнопушенето или да не пием зелев сок, здравната култура е много по-широко понятие. Необходима е целенасочена, национална политика, която да акцентира върху местата, на които хората могат да получат точната информация.“

Заместник-председателят на Българската болнична асоциация доц. Цветелина Спиридонова постави акцент върху проблемите в спешната помощ.

„За съжаление няколко ръководства на Министерството на здравеопазването не успяват или отказват да въведат GPS системата, която осигурява стриктно следване на Наредбата за спешна медицинска помощ, според която спешният пациент трябва да бъде хоспитализиран в най-близката болница със съответната компетентност, без допълнителен времеви риск“, каза тя.

Изпълнителният директор на УМБАЛ „Токуда“ д-р Венелина Милева също акцентира върху проблема с общественото разбиране за стойността на медицинските услуги.

„Това непознаване на стойността на здравните услуги, която ще позволи да се поддържа индивидуалното или респективно общественото здраве, е голям проблем за разбиране и устойчивост и е огромен дефицит на здравната култура и на оценката на мястото на всеки един участник в този обществен процес, наречен здравеопазване.“

В края на срещата водещите болнични организации и Българският лекарски съюз подписаха меморандум за сътрудничество за координирани действия в посока повишаване на здравната култура в България.