В началото на XX век медицинският свят е убеден, че всички болести се причиняват от инфекции, бактерии или опасни токсини. Господства догмата, че за пълноценното съществуване на човека са нужни единствено четири елемента: протеини, въглехидрати, мазнини и минерали. Всичко това се променя благодарение на един млад и амбициозен полски учен – Казимир Функ (Кажимеж Функ).
Енигмата на болестта бери-бери
Работейки в престижния лондонски институт „Листер“, Функ се заема да разреши мистерията около заболяването бери-бери, което по това време покосява цели региони в Азия. Предишни експерименти показват, че хората и птиците, които се хранят с обелен (полиран) бял ориз, развиват тежка парализа, но се възстановяват, ако преминат на кафяв ориз.
Провеждайки серия от прецизни опити, Функ успява да изолира от оризовите люспи микроскопични „следи“ от химично вещество, които с магическа скорост излекуват болните гълъби.
„Амини на живота“
Ученият установява, че това вещество съдържа азотна група (амин) и е абсолютно незаменимо за оцеляването. Той комбинира латинската дума за живот (vita) с химичното наименование amine, създавайки термина „витамин“.
Интересен исторически факт е, че ръководството на института „Листер“ първоначално отказва да позволи на Функ да използва думата „витамин“ в научната си публикация през 1911 г., считая я за твърде смела. Година по-късно, през 1912 г., терминът официално дебютира на страниците на списанието Journal of State Medicine.
Една гениална грешка
Макар по-късно науката да доказва, че не всички витамини съдържат амини (поради което буквата „e“ накрая отпада в английското изписване vitamine -> vitamin), хипотезата на Функ е призната за гениален пробив. Той първи заявява, че коварни болести като скорбут, рахит и пелагра не са инфекции, а са резултат от остър дефицит на конкретни микронутриенти в храната.
Казимир Функ е номиниран четири пъти за Нобелова награда, но така и не я получава. Въпреки това неговото наследство остава вечно – той създава изцяло нова научна област (витаминология) и научава човечеството да гледа на диетата като на основно лекарство за дълъг живот.
Източници: PubMed / National Library of Medicin