В извънредна ситуация, като настоящата, подходът към хората е от особена важност. Предаването на информацията, вербални и невербални послания. Вече разгледахме здравната страна на проблема с коронавируса. За да поговорим за всичко останало, от ФАКТИ се свързахме с пиара Елица Христова. С уточнението, че целта на разговора са анализ и важни изводи извън мерките, които на този етап предприема държавата и отговорните фактори. Тях не поставяме под съмнение.
Здравейте, как оценявате посланията на политиците в извънредното положение, в което се намираме? Усещането сякаш е за всяване на допълнителна паника, а не за успокояване и боравене с факти?
-Публичното говорене на „новите“ български политици отдавна е проблем и дори в обичайна ситуация то попада в жанрове, неприсъщи за нивото на институциите, които те представляват и от името на които комуникират. Мащабите на този проблем и вредите, които неправилната комуникация нанася, ясно се видяха в извънредната ситуация покрай пандемията от Ковид-19. Разбира се, отчитам факта, че е необходимо да се справяме със ситуация, която е нова за целия свят, а не изолирана за нас и нашето правителство. Но при комуникиране в кризи има строги правила, които ако се следват, биха намалили негативните ефекти. И най-важните от тях са – един глас, едно послание, боравене с факти, предлагане на решения.
Проблемите започнаха още в края на февруари, когато в продължение на седмица ген. Мутафчийски, облечен във военна униформа излизаше два пъти дневно в ефир и съобщаваше, че все още нямаме заразени с коронавирус у нас. Това създаде едно напрежение и нездраво апокалиптично очакване в обществото и не бива да се учудваме, че първата вълна от масово изкупуване на продукти от магазините се случи още преди да имаме обявени заразени с вируса. Ролята на униформата на генерала не е за подценяване в случая, дори и да изглежда незначителна или маловажна за някои. Не открих примери от други мирни и демократични държави, в които кризата с коронавируса да бъде комуникирана пред обществото по този начин. Видът на военен с униформа носи коренно различни послания и автоматично изключва рационалното мислене при голяма част от хората.
Като недобра практика се очерта и съобщаването на лошите новини в късните часове на деня, когато човешката психика традиционно е по-чувствителна. Първите случаи на заразени с коронавирус бяха съобщени късно вечерта срещу осми март, първият извънреден брифинг беше свикан в полунощ, съобщенията за извънредно положение в страната, а след това и за затварянето на областните градове, бяха направени вечерно време.
Но дори това не е най-лошото. Станахме свидетели на липса на единност и координираност в посланията на политиците и експертите. Последният пример е от неделя, когато Бойко Борисов заяви в ефир, че се готвим за пика, когато ще имаме 4000 болни от коронавирус, а веднага след него ген. Мутафчийски обяви, че няма подобни разчети. Разнопосочните послания, противоположните данни, боравенето с неверни факти са примери за лоша комуникация и е естествено да подсилят паниката, вместо да я успокоят. Допълнителен проблем е и липсата на доверие в политиците и правителството, съмнението в тяхната способност да се справят със ситуацията и в тяхната експертиза. Хаотичните послания и непрекъснатата смяна на тона и тезите (от „това е просто грип“, до „внуците ще убият бабите и дядовците си“) оставят впечатление, че правителството не знае как да защити собствените си граждани и че всеки трябва да се спасява поединично. Вследствие на лошата комуникация от страна на политиците и експертите започнаха да се появяват конспиративни теории, да се тиражират фалшиви новини и невярна информация, които допълнително усилиха чувството на паника и тревожност в обществото. Хората включиха инстинкта си за самосъхранение, спряха да мислят критично и рационално, а засиленият страх отключи ирационално поведение и емоции.
Имате ли наблюдения как комуникират с обществото в тази ситуация лидерите на развитите европейски държави? Като честота на изявленията, тон, послания.
- Както казах вече, всички се намираме в съвсем нова и непозната досега ситуация. Виждаме, че различните правителства и политически лидери реагират с различен темп и различни решения. Проблемът ескалира изключително бързо и съответно решенията и мерките на отделните държави се променят сравнително бързо. Бяхме свидетели на първоначалното говорене на Тръмп, че това е просто „сезонен грип“ и че администрацията на Белия дом контролира ситуацията. Впоследствие видяхме бърза смяна на курса към обявяване на извънредно положение, съпроводено обаче с конкретни икономически мерки и осигуряване на ресурси за борба с вируса. Още по-странно беше поведението на британското правителство, което дълго време не предприемаше нищо и сякаш неглижираше проблема. Но макар и с голямо закъснение Великобритания драстично промени линията си за ограничаване на разпространението на коронавируса. Френският президент Макрон не се поколеба да използва и силни думи и фрази като „Ние сме във война“, но и неговото изявление съдържаше конкретни икономически мерки, които правителството ще предприеме, за да съхрани икономиката на страната.
За жалост нашите политически лидери оставят усещането, че нямат капацитета да се справят нито в борбата с коронавируса, нито със запазването на икономиката на държавата, а копират на сляпо мерки от останалите държави. Опитват се да копират и говоренето на световните лидери, което понякога води до още по-големи щети при комуникирането на кризата. Става въпрос за първоначалните опити на Борисов да копира говоренето на Меркел.
Нямат и тежест тукашните изявления. Премиерът Борисов говори с часове, а сякаш нищо не казва. Усещането след негови изявления в масовия българин е за обърканост.
- В първите дни от кризата Борисов се държеше сякаш е тръгнал в предизборна кампания. Опитваше се да поддържа образа на спасителя, който ще избави народа от злото и „ще оправи работата“. Виждахме го във всяка емисия да обикаля по заводи, да показва предпазни маски и костюми, да договаря камиони с ваксини от Турция и т.н. Заседанията на Министерски съвет продължиха да се водят в същия неконструктивен и некомпетентен тон, посланията продължиха да бъдат популистки – „Кирил Ананиев да направи клинична пътека за коронавируса“, „да покажем дали сме патриоти, дали сме солидарни“ и т.н.
Извънредните брифинги на министър-председателя неизменно се превръщаха в монолози, в които той не казва нищо полезно и нищо конкретно, а сякаш излива собствената си болка и обърканост от ситуацията. Може би пиарите и съветниците по комуникации на Борисов смятат подобен тип поведение за демонстрация на загриженост, владеене на ситуацията и решителност, но всъщност е крайно безсмислено и неефективно.
Къде е границата между пиара и морала? Има ли такава изобщо сред българския политически елит?
-В последните години е наистина трудно да се отдели реалната политика от пиара. Работата на пиар експертите е да комуникират с публиките, да съдействат за постигането на определен резултат от политическите решения и действия. Пиарът може да има антикризисни функции, да създава доверие в публиките, да изгражда репутация и т.н. От друга страна самите политици използват пиар инструменти с манипулативна цел, както и за изграждане на имидж чрез всяка една възможна ситуация. По този начин те самите изкривяват представата за политическия пиар и го карат да звучи като нещо „мръсно“.
Истината е, че в работата си пиар специалистите би следвало да се ръководят от морални и етични принципи, основани на професионални ценности и стандарти. От същото би трябвало да се ръководят и политиците в тяхната работа. За жалост в българския политически живот има много примери за неморално поведение и практики от страна на отделни политици, политически организации или институции. Скандалите от последните години – апартаментгейт, къщи за гости, „Ало, Ваньо“, „Ало, Банов съм“ и др., са примери, че там, където има липса на морал и почтеност, пиарът не може да помогне. А и не трябва.
В тази връзка не е ли изключително безочливо и безотговорно във времена на подобна криза да се влиза в натоварващи за обществото злободневни дебати на политическа основа между институции и партии?
- Политиците така и не разбраха, че има ситуации, в които трябва да действат надпартийно и да захвърлят политическите престрелки и интереси. Пандемията от Ковид-19 е най-големият тест за тях и засега те не го издържат успешно. Това не е ситуация, от която да се трупат дивиденти, не е предизборна кампания, не е борба за надмощие, за рейтинг, за влияние. Конфронтацията между институциите и липсата на единна политика в защита на населението само прави ситуацията по-тежка и ерозира още повече доверието в тях.
Коментарът Ви за появяването на Веселин Марешки със защитно облекло в Народното събрание. Отново напомняме, че сме в период на извънредно положение и хората са на практика ужасени, докато се случват тези представления. Имат ли място такива хора в политиката?
- Постъпката на Марешки е пореден пример в подкрепа на тезата ми, че поведението на българските политици попада в жанрове, неприсъщи за нивото на институциите, които те представляват. За жалост не за първи път българският Парламент е превърнат в циркова арена или театрална сцена. Помним и други такива случаи – от парламентарната трибуна са се размахвали предмети, са се сипели обиди и заплахи, са се използвали нецензурни думи и реплики. Неслучайно рейтингът на институцията е толкова нисък и продължава да пада. Истината е, че определени политически субекти разчитат на подобни похвати, за да се задържат вниманието върху себе си, за да попаднат в новините, за да извлекат дивиденти. По-лошото е, че прибягват до такива средства точно защото нямат какво друго да предложат на последователите си. А най-лошото е, че това поведение напълно задоволява техните привърженици и избиратели. Подобни примери имаме с поведението на ПП „Атака“ и техния лидер Волен Сидеров, с поведението на Валери Симеонов и редица други, но не мисля че в дългосрочен план това е добро решение за оцеляването им в политиката. И да, точно в момент на подобна безпрецедентна криза такова поведение в българския парламент е недопустимо.
Показва ли острата нужда от нови лица в българската политика първоначалната еуфория от персоната на ген. Венцислав Мутафчийски, който оглавява щаба за борба с коронавируса?
- Трябва да признаем безспорните качества на ген. Мутафчийски – очевидно притежава експертиза, интелект и комуникационни умения. Друг е въпросът, че не може да ги приложи ефективно и не винаги борави с правилните послания. Надявам се одобрението на ген. Мутафчийски да е резултат от дълбоко осъзната нужда от промяна и от повишени стандарти спрямо политиците, а не от потребността на съгражданите ни да бъдат предвождани, назидавани и доминирани на всяка цена.
Защо за да бъде респектиран българинът, му е нужно да вижда човек във военна униформа? Казват ли ни по този начин, че не сме достатъчно самодисциплинирани? В социалните мрежи се разпространява интересен колаж с посланието, че всъщност комунизмът не си е отишъл.
- Това е всъщност схващането на част от политиците за собствения им народ – че му е нужна униформа и тояга, размахване на пръст и прилагане на санкции и наказания. И това е дълбоко вкоренено вярване в сегашните управляващи – че могат да респектират само със сила, с униформи, с военни чинове, със санкции и с „твърда ръка“. Надявам се, че гражданите ще покажат, че ги подценяват, че не им е нужна тояга, а истински отговорни държавници.
Колажа, който визирате, по-скоро е израз на опасенията и реалната възможност кризата с коронавируса да бъде използвана за отнемането или ограничаването на основни свободи и права на гражданите. И това е нещо, за което също трябва да бъдем загрижени и за което много хора не си дават сметка, изправени пред реалната заплаха за живота си, която чувстват. Възможно е умишлено или от некомпетентност да бъдат нанесени огромни щети и пример за това е намерението на министър Кирилов да поиска временна дерогация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Председателят на Столичната колегия на Българския лекарски съюз скалъпва еднолично декларация, с която иска извънредни правомощия за МВР и главния прокурор. Впоследствие тя се легитимира от определени медии, а главният прокурор Иван Гешев я посочва като основание за свръхрестриктивни мерки... Харесвате ли творчеството на Джордж Оруел?
- Този акт на председателя на Столичната колегия на Българския лекарски съюз е злоупотреба с влияние, със служебно положение в ущърб на обществото и за неморално поведение. Надявам се, че в цялата ситуация това няма да бъде оставено да отшуми просто така и че той ще понесе последствия от постъпката си за политическата поръчка, която е изпълнил. В този ред на мисли творчеството на Оруел отдавна излезе извън рамките на научната фантастика и се превърна в една зловеща, но възможна бъдеща картина – подмяна на ценности, идеи и вярвания, отсъствие на морал и почтеност, отнемане на всяка надежда за достоен живот и почтеност. Както сам Оруел казва в свое интервю: „От историческа гледна точка, всички диктатури са били обречени, защото човешката природа е искала свобода. Сега обаче тя не е толкова постоянна. Не се знае дали няма хората да спрат да искат свобода.“
Препоръчвам на всички да прочетат книгите „Фермата на животните“ и „1984“ и сами да си направят изводите.
Да се върнем към пиара. Делян Пеевски е виден дарител на Пирогов, а Кирил Домусчиев лично закупил и дарил животоспасяващо лекарство, което се изтъква от Оперативния щаб, без значение, че преди това заради него е карантинирана цяла болница, тъй като не е спазил процедурата при съмнение за коронавирус. Дарителят освен това може да остане анонимен, а тук изрично е поискано обратното. Изопачен ли е безвъзвратно общественият живот в България?
- Изопачени и подменени са по-скоро ценностните категории в политиката и обществения живот. Дали двамата господа даряват безкористно, за да подпомогнат борбата с вируса? Или просто си купуват съвест? Или пък си правят пиар? Мисля, че нещата са далеч по-дълбоки. И могат ли да се съизмерят даренията на двамата бизнесмени с това, което им е дадено в минал момент или това което отнемат от обществото в настоящия момент. Тук става въпрос за морални категории, за подмяна на ценности и за преобръщане на нравствени понятия и ориентири.
Споменавайки двамата бизнесмени, естествено е да се прехвърлим към медиите. Какво е наблюдението Ви за поведението на българските медии? Те винаги са били особено истерични, но сякаш сега надминават себе си. Какво трябва да е призванието на една медия що се отнася до потребителите й?
- Медиите също би трябвало да се ръководят от етични норми и стандарти, да бъдат коректив на политиците и защитник на обществения интерес. Знаем, колко мощно влияние имат те за формиране на общественото мнение и за оформяне на културата на обществото. Ето защо съм меко казано озадачена от поведението на медиите и особено на някои от националните телевизии при отразяване на кризата с коронавируса. Оставам с впечатлението, че дори в тази ситуация те се ръководят предимно от желанието си да спечелят чрез разпространяване на сензации, без да зачитат принципите и етиката на професията. Да не говорим, че редакционната политика на част от медиите е толкова изкривена, че не предлага никаква обективност, безпристрастност и способност да разделя фактите от мненията.
Конкретни водещи и предавания изглеждат нездраво превъзбудени и мелодраматични, и сякаш се наслаждават на ситуацията. Борбата за рейтинг не е отстъпила дори пред заплахата, а средствата с които си служат са не по-малко жълти и повърхностни. За жалост, голяма част от тях и в тази ситуация продължават да играят роля на политически глашатаи.
Сякаш при отсъствието на адекватност хората отново взимат нещата в свои ръце - в социалната мрежа Фейсбук. С колажи и свободни коментари. Има ли причини да се опасяваме, че и това скоро също може да бъде забранено?
- Колажите, шегите, чувството за хумор са начина на част от хората да се справят със ситуацията на страх и несигурност, но и да изразят личното си мнение в публичното пространство. Всеки човек преработва ситуацията различно според собствената си психика и според собствените си ценности и потребности. Ако навлезем в хипотезата, че социалните мрежи са заплаха за властта, ще трябва да начертаем много страшна картина за бъдещето. Надявам се да не бъдем изправени пред подобна опасност.
Нашата лична пиар акция ли са ежедневните аплодисменти от балконите в 21 часа? Преди това сякаш не бяхме особено загрижени за условията, в които работят медицинските лица, самите тях и състоянието на системата.
- Ние като общество също копираме чуждо поведение и няма защо да се срамуваме от това. Надявам се, хората истински да осъзнаят мисията и отговорността на лекарите и медицинския персонал и условията, в които от години те работят. Надявам се също така, да запомнят и да признаят техната работа, да осъзнаят риска, на който се излагат ежедневно и да ги подкрепят в бъдещ момент.
Как протича за Вас ситуацията с извънредното положение около коронавируса? Какви са преживяванията и мислите Ви?
- Аз съм човек, за който свободата е основна ценност – свобода на изразяване, на придвижване, на сдружаване. Изключително трудно ми е и усещам, че събирам много гняв, свързан с всичко, което засегнахме в този разговор. Убедена съм, че ще се справим с тази ситуация, но тя ще извади и най-доброто, и най-лошото у всеки от нас. И е много важно как ще продължим, когато кризата свърши, как ще се погледнем и какви ще бъдем. В настоящия момент е от голямо значение да не спираме да живеем, да работим и да функционираме и да не позволяваме на страха да ни победи. Разбира се, спазвайки всички мерки, въведени от държавата.
Понастоящем работите в издателство. Можем ли да препоръчаме на хората подходяща книга за настоящия момент? Може ви вече споменатия Оруел или пък "Чумата" от Албер Камю?
- Работя в издателство и едновременно с това с мои съмишленици развиваме комуникационна агенция, на която се бяхме посветили доста ентусиазирано преди кризата да ни застигне. Вече препоръчах две книги на Оруел, но не смятам, че е добра идея в момента да четем книги с апокалиптичен сюжет. Можем да използваме времето да прочетем набелязани по-рано заглавия, за които все не ни е оставало време или да се отдадем на литература за себеутвърждаване или развиване на допълнителни умения.
При всички положения, призовавам хората да не спират да четат и да не спират да купуват книги, защото светът не бива да остава без литература, а моментът е много труден за издателствата и техните автори. Нека се замислим в какъв свят искаме да живеем и какви искаме да бъдем след като всичко това свърши.
Елица Христова е психолог по образование. Придобива магистърска степен по „Политически мениджмънт“ към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. През 2008 г. завършва Българско училище за политика „Димитър Паница” към Нов български университет и участва в летен университет по демокрация, организиран от Съвета на Европа. В момента учи за магистър по „Трудова и организационна психология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Има над 15-годишен опит в сферата на връзките с обществеността, комуникациите, подготовката и изпълнението на комуникационни стратегии, мениджмънта на специални събития на регионално и национално ниво. От 2018 г. е част от екипа на фондация „Културни перспективи”. Към настоящия момент работи като мениджър „Връзки с обществеността“ в издателство и развива медийна и комуникационна агенция.