Министърът на финансите Владислав Горанов заяви по време на брифинг в МС, че най-негативният сценарий, който се разглежда в момента, е спад на икономиката с 3 на сто през 2020 г., като възстановяването на заетостта се очаква да почне в края на 2020 г. и да продължи през 2021. Очакванията са за ръст на безработицата с около два пункта, каза Горанов и посочи, че това са предварителни оценки и всичко зависи от това колко дълго ще продължат ограниченията, свързани с медицинската част от кризата.
„Днес ще предложим на Народното събрание тези изменения. Говорил съм с партиите от управляващата коалиция, те подкрепят един подобен подход. Надявам се да срещнем и по-широка подкрепа в НС и до края на седмицата да имаме изменен годишния закон за държавния бюджет, адаптиран към новата ситуация. Не предвиждаме промяна на данъчната политика”. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов на брифинг в Министерския съвет броени часове, след като актуализацията на бюджета беше одобрена от кабинета.
„Част от мерките, които налагат изменението, са свързани с вече одобрените допълнителни разходи за изпълнение на програмата за поддържане на заетост, по известна като „60/40". Глобалната несигурност, породена от ограничителните мерки, прави все по-трудно прогнозирането за развитието на глобалната, европейската и в частност българската икономика през следващите месеци до края на годината. Има различни сценарии, но достатъчно основание е да смятаме, че предварително предвидените ръстове в годишния Закон за бюджета няма да се реализират", заяви финансист номер 1.
„Разработили сме три сценария, като в прогнозата, която предложих вчера на правителството, разглеждаме най-негативния от тях с оглед на това да сме максимално подготвени с фискални буфери, за да запазим функционирането на всички системи на държавата до края на годината”, заяви още Горанов. И поясни, че най-лошият вариант, по който се работи, е спад на икономиката с 3% тази година. Ако това се случи, се очаква възстановяванeто ѝ да започне едва в края на годината и да продължи и през следващата.
„Общият размер на очаквания дефицит в бюджета за 2020-а се очаква да достигне 3,5 млрд. лева или около 3% от БВП. Ако към този дефицит добавим 700-те милиона операции по финансирането, свързани с капитализирането на Българската банка за развитие, тогава се очертава необходимост от осигуряване на допълнително финансиране по линия на дълговото финансиране в размер на 4,2 милиарда над предварителните разчети в годишния Закон за бюджета. За да осигурим допълнителни фискални буфери, ако този сценарий се окаже малко консервативен, предлагаме и увеличение на лимита на новия държавен дълг от сегашните 2,2 млрд. лв. до 10 млрд. лв. – т.е. 7,8 млрд. нов потенциален дълг. ”, поясни финансовият министър.
„Още отсега правя уговорката, че от него на първи етап ще бъде необходимо да се търсят от пазара тези 4,2 милиарда, за които споменах, нов дефицит, плюс операции по финансиране, свързани с капитализирането на ББР. Останалата част от лимита ще бъде активирана само в случай, че се налага след кризата или в следващите месеци в хода на 2020-а година осигуряването на допълнително ликвидно финансиране за консолидираната фискална програма”, каза Горанов.
„Всички тези мерки имат една единствена цел – да гарантират, че държавата има достатъчно ликвидност и достатъчно възможност да поддържа основните си функции и да финансира както системата за социална сигурност, системата на здравеопазването и общо системата на сигурност. Така че да можем да изпълним нормално до края на годината всички функции, които са ни вменени”, допълни финансовият министър.
„Аз продължавам да смятам, че консервативното планиране и добрата фискална политика през последните години дават възможност и сега ние имаме достатъчно фискални буфери, но съм длъжен да предложа и сценарии, при който нещата могат да отидат в значително по-негативна посока. Ние трябва да бъдем подготвени за това. Ако се окажем в ситуация, в която трябва да се реагира още – както по линия на допълнителни разходи, така и по линия на допълнителни мерки, свързани с преодоляване на икономическите последици от стагнацията, в която в момента може да се окажем – ние трябва да имаме готовност. Както по линия на финансиране на системи, така и по линия на фискалните буфери”, посочи Владислав Горанов.
„В момента не отчитаме рецесия, но инвестиции и потребление са поставени пред изпитание”, каза още Горанов.
„Най-негативният сценарий, който разглеждаме е спад на икономиката с 3%. Възстановяването на заетостта очакваме да започне в края на 2020 и да продължи и през 2021 г. Намалението на макроикономическите показатели се проявява във всеки един от факторите по отношение на потреблението и инвестициите. Ограничителните мерки и неяснотата за бъдещето ще накарат някои хора да ограничат своето потребление. Предложили сме да работим с най-негативния сценарий, за да се подготвим за най-тежката ситуация”, добави още финансовият министър.