Отидете към основна версия

1 776 13

Коронавирусът не спира стремежът на Хърватия към приемане на еврото

  • еврозона-
  • erm-2-
  • хърватия-
  • евро

Централната банка на Хърватия съобщи, че ще продължи със следващия етап от плана си за приемане на еврото, въпреки отрицателните ефекти на коронавирусната пандемия върху икономиката. Това предаде Reuters.

Миналия юли Хърватия обеща на Европейската централна банка и Брюксел, че ще извърши реформи в рамките на една година, които ще спечелят одобрението на блока за присъединяването на страната към ERM-2, подготвителен етап на членство в еврозоната. В така наречената "чакалня" всяка страна кандидат трябва да прекара поне две години и да докаже, че може да поддържа валутата си стабилна.

„Нашият план за влизане във валутния механизъм продължава, въпреки настоящата криза. Ще изпълним всички наши ангажименти. В този контекст присъединяването към ERM-2 през втората половина на тази година остава много реалистично “, казва централната банка в имейл отговор на Reuters.

Досега Хърватия е отчела 6 смъртни и 790 потвърдени случаи на коронавирус. Властите наложиха извънредно положение и обявиха мерки за подкрепа на икономиката, включително 3-месечно отлагане на данъчните плащания и схема, чрез която държавата да изплати минимални заплати на служители на компании, засегнати от кризата. Управляващите заявиха, че е рано да се прогнозира икономическото въздействие на пандемията.

Реформите, необходими за членство в ERM-2, включват въвеждането на мерки срещу прането на пари и за банков надзор.

„Евентуално влошаване на макроикономическата ситуация няма да повлияе на усилията ни да влезем във валутния механизъм ERM-2, където трябва да прекараме поне две години. В момента не е възможно да се даде надеждна оценка дали Хърватия ще изпълни всички критерии за присъединяване към еврозоната след този период “, казаха от централната банка.

Сред ключовите критерии за приемане на еврото са публичният дълг да бъде под или близо до 60% от БВП, а бюджетен дефицит - под 3% от БВП.

Поради силната фискална консолидация през последните няколко години Хърватия успя да постигне балансиран бюджет и да намали държавния си дълг от около 85% до близо 70% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Очаква се обаче публичният дълг отново да се увеличи след усилията на правителството да запази ликвидност и работните места по време на пандемията. Първоначалният спасителен пакет, приет този месец, се оценява на около 30 милиарда куни (4,33 милиарда долара), а нови мерки се очакват още тази седмица.

Поставете оценка:
Оценка 5 от 1 гласа.

Свързани новини