"След две-три седмици ще сме може би в ада", прогнозира премиерът Борисов. И после какво? Войната срещу коронавируса ще е свършила - или ще е приключило само първото сражение? Има ли България план за времето след "ада"?
Стиснете зъби още малко, да минат тези две-три седмици, когато, по думите на премиера Борисов, "ще сме в ада". Да мине и вторият месец в карантина, да мине и вторият месец в извънредно положение. И тогава какво? Войната срещу коронавируса ще е свършила - или ще е приключило само първото сражение? Подхранването на надеждите за близък край не дава отговор на въпроса какво ще се прави след 13 май, когато свършва вторият месец в извънредно положение. Но не и епидемията.
Както много други общества, и българското бързо свикна да живее с новата заплаха. Но тази нова нормалност няма да приключи с първите летни температури. Така че по-добре някои ограничения да бъдат преосмислени в името на икономическата активност. Въпросът "как ще живеем след вируса" трябва да бъде променен на "как да живеем и работим с вируса". "Свърши ли епидемията, икономиката ще се завърти”, заяви по БНТ министърът на икономиката Емил Караниколов. Но ако чака края ѝ, властта ще плати опелото не само за икономиката.
Колко дълго ще продължи "войната"?
Исторически факт е, че големите пандемии не минават с една вълна. Испанският грип, често припомнян покрай пандемията от коронавирус, се разпространява на три вълни, най-смъртоносна от които е втората. Различните прогнози за отшумяването на днешната пандемия варират между 15, 18 и 24 месеца.
“Втора и трета вълна има там, където вирусът не се е срещал с населението”, коментира за Дойче Веле доц. Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология в БАН. “Карантината не спира вируса, а само забавя разпространението му за известно време. Би било добре да се комбинира с масов скрининг, за да се види и прецени каква част от населението се е срещала с КОВИД-19”, казва експертът.
В края на март и генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Гебрейесус заяви, че изолацията "вкъщи и спирането на придвижването на населението е печелене на време и намаляване на натиска върху здравните системи", но "сами по себе си тези мерки няма да спрат епидемията". Според директора на СЗО, държавите трябва да увеличат както тестването на пациентите, така и броя на работещите в здравеопазването. Масов и агресивен скрининг препоръча по bTV и работещият в САЩ български лекар д-р Румен Хичев.
Но ето каква е реалността: за два месеца в България са тествани 15 899 човека. За сравнение: в Германия провеждат 50 000 теста на ден. А Австрия обяви наскоро, че целта ѝ е да достигне 15 000 теста на ден. От днес и България бавно увеличава обхвата - ще се тестват медици при “болестна проява”, всички хора с пневмония, както и “затворени работещи колективи, свързани с икономическа, стопанска и административна дейност”. Но предвид ограничените ресурси - като брой лаборатории, подготвени хора и необходими тестове, темпото няма как да достигне желаните стойности.
План за "ада", а после?
Труден е балансът между разумните ограничения и заплахата от разпространение на заразата. “Кажи колко хора ще умрат, кажи с името, с титлата си”, провикна се по този повод премиерът Борисов към доц. Атанас Мангъров на последната сбирка с Медицинския съвет, просъществувал по-малко от две седмици. По неофициална информация, управляващите разработват и такъв модел: ако мерките бъдат разхлабени, какъв ще е пикът на болните, ще стигнат ли леглата, какви са прогнозните финансови ресурси за лечение. А от Министерството на здравеопазването изкупуват в огромни количества азитромицин и препарати на хининова основа, както и складовите наличности от консумативи за реанимация, за да ги раздават при нужда на лечебните заведения. Не се предвижда да се пуска в аптечната мрежа и договореният внос на хлороквин - медикаментът ще е само за нуждите на болниците.
Засега щабът и Борисов не обявяват прогнозите си колко дълго ще продължи този “ад”. Не казват и какъв е планът за времето след това. Българските мерки за защита на икономиката, за разлика от тези в други държави, са само краткосрочни. За три месеца е схемата, при която държавата ще плаща 60% от заплатите на работници и служители. Молби по тази мярка са подали вече 350 фирми. За три месеца ще действа и отсрочването на задълженията по кредити за граждани и бизнес. За периода на извънредното положение е предвидена и защита на физически лица и фирми от начисляване на лихви за забава и неустойки върху неплатени задължения по договори за кредит, лизинг и др.
На фона на тези краткосрочни мерки властта си гарантира законово възможността за милиардни заеми. Макар че до момента не е назовала какъв публичен ресурс е изхарчен за борбата срещу коронавируса - за диагностициране, лечение, медикаменти, нови лаборатории, консумативи и пр. Така че: май е време за Икономически съвет. Пък може и без брифинги - за да не се оспорва единоначалието.