Приседнали скромно в една от аудиториите на университетската болница "Тор Вергата" в отдалечен квартал на Рим, десетина лекари и медицински сестри с маски и бели престилки сдържат дъха си, затворили очи.
"Така, издишайте вече", нарежда с нежен глас откъм катедрата психиатърът Чинция Ниолу, приключвайки сеанса за релаксация на тази група от медицинския персонал на първа линия в битката с коронавируса, поел тежката задача да се грижи за пациенти с положителни проби в интензивното отделение, предава БТА.
Кратък момент, в който медиците могат да се отпуснат, да спадне напрежението, натрупано по време на едночасовото занятие с тази жена - дребна, но достатъчно калена, за да се бори със страховете около вируса.
"Участниците имат допир с обект, който им вдъхва страх, това покачва нивото на тревожност, съответно се предвижда време за релаксация", обяснява за АФП университетската преподавателка.
В началото на сеанса всеки участващ получава въпросник: "Доколко те безпокои сегашната ситуация?", "Страх ли те е да не се заразиш?", "Тревожиш ли се за близките си?", "Повлияно ли е при теб качеството на съня?" После въпросите се изреждат един по един; всеки може да вземе думата и да сподели нещо за себе си.
Сгушена на последния ред в аудиторията с кресла в резедаво-синьо, една от сестрите - Емануела Бертинели, поглежда изразително с големите си очи над маската и пита: "Как ще живеем утре? Това е най-големият ми страх, несигурността в бъдещето. Трудно понасям това. Защото не сме сигурни в нищо, не знаем дали ще свърши това и кога".
Емануела е разтревожена и от предвиденото постепенно вдигане на мерите за изолация на полуострова: "Всички ще започнат пак да излизат, просто такива са хората, всички ще се изпозаразят помежду си и ние (обгрижващият персонал) отново ще трябва да стоим тук и да си вършим работата, с постоянен риск да се разболеем, и пак ще бъдем разделени от семействата си".
Тя е видимо облекчена от възможността да си каже болките по време на тези занятия - кратки, но интензивни, те подпомагат "хората да се справят с кризисни и стресови ситуации като пандемията от Ковид-19", обяснява инициаторът - професор Алберто Сиракузано, ръководител на отделението за психиатрия и клинична психология в болница "Тор Вергата".
На големия екран в аудиторията още стоят две изображения: актьорът Ръсел Кроу в ролята му от "Гладиатор" и птиче, безстрашно хвърчащо през снежна виелица.
Според проф. Сиракузано този метод - "колективен психологически дебрифинг", използван обикновено в зони на военни конфликти и при природни бедствия, например земетресения, дава възможност "за укрепване на личните и груповите съпротивителни сили" в безпрецедентната криза, взела вече над 18 000 жертви в Италия.
"Не бива да се страхуваме от страховете си, трябва да се изправим срещу тях", изтъква светлоокият, елегантен университетски преподавател с черна вратовръзка, намествайки тънките си очила.
Алберто Сиракузано охотно признава, че въпреки университетския си опит също е повлиян от общата психоза. Изрежда и причините за царящия стрес: "промените в навиците, в ритъма на живот, разпределението на времето и контактите с околните, раздялата и невъзможността да поддържаш връзка с някого...".
Дотам, че да сънуваш кошмари? "Всъщност истинският кошмар идва, щом се събудя", доверява професорът. "Колкото до мен, докато спя, съм спокоен", добавя с усмивка той.