Мнение на журналиста Иво Инджев от блога му:
Започна ли да се изпарява възторгът на някои индивиди в традиционно ситите общества на Запад от ефективността на мерките срещу китайската зараза в тоталитарен Китай, авторитарна Русия и прочее царства на “силната ръка”, която била по-добре пригодена да управлява пандемии?
Имаше такова залитане и то не само в някои упорити промити леви мозъци у нас. Ако си спомняте Н.В. ген. Матуфчийски също се изказа уважително за китайските мерки и специалисти, че били най-добрите на света в справянето със собствения им грип. Но ако при него оценката може да се приеме за експертна и някак от завист, че не можем да ги стигнем китайците по въвеждане на казармени правила от концлагеристки тип, то за мнозина други възхищението от справянето на китайските другари си беше на чисто идеологическо ниво и повод да въздъхнат реваншистки “ видяха се предимствата на социализма”.
“Малкият” недостатък на тоталитарно-авторитарните методи за изолиране на огромни маси хора по заповед на партията и държавата обаче е свързан с един от основните дефицити на интровертните режими от комунистически и авторитарен тип, свикнали да крият информация в името на контрола над всяка ситуация. Това обстоятелство се оказа ключово и за превръщането на една локална грипна епидемия в световна пандемия, тръгнала от комунистически Китай.
Играта на криеница от собственото население и от чужденците е вродена болест на диктатурите и режимите, управляващи силово. Сега се потвърждава колко смъртоносна може да бъде тя не само за поразената от вируса на централизираното мракобесие държава, но и за човечеството изобщо.
САЩ вече надигнаха възмутен глас срещу комунистически Китай, причинил това бедствие в глобален мащаб именно заради премълчаваната и преиначаваната информация за епидемията, разпростряла се по земното кълбо. Можем да не се съмняваме, че както и друг път е ставало, американското лидерство в Западния свят ще окуражи и други западни държави да потърсят сметка на Пекин, въпреки традиционния западен опортюнизъм спрямо “работилницата на света”, на която се прощава потисничеството в името на печалбата от търговията с нея.
В особено положение се намира Русия. Нейният цар дълго се правеше на облечен, а царедворците му го хвалеха, че бил затворил границата с Китай и така опазил страната си от поганския вирус. В крайна сметка тези сметки се оказаха направени без кръчмаря и голият цар хукна да се изолира извън пламналата от китайския грип Москва.
А от Китай вече надуват сирената с обвинения, че затихналата пандемия се завръща там от… Русия. Кой ще се окаже по-виновен по мерките на китайския комунизъм и на руския авторитаризъм?
Всички страни, макар и в различна степен, са ударени, но тоталитарният навик да се правим на ударени и да не си признаваме размера на бедствията се оказа най-голямото бедствие.
В Москва предстои да научат този позабравен урок по трудния начин.
Целия материал можете да прочетете тук.