Турските лекари и медицински сестри се готвеха за най-лошото. Те очакваха недостиг на респиратори и интензивни легла. Опасяваха се, че италианският сценарий може да се разиграе и в тяхната страна. И наистина: пандемията се разпространи много бързо из Турция. Според съобщения в печата, броят на новите инфекции през месец април се е увеличил близо 10 пъти.
И все пак опасенията на лекарите не се потвърдиха. Засега турското здравеопазване удържа на вълната от инфекции. Според официалните съобщения на властите, турските болници изобщо не са препълнени. Засега се ползвали само 60% от интензивните легла.
"Джерах паша" - на първа линия в битката
Според експерти, този успех се дължи на наличието на лекари с добро образование и добре оборудвани болници. Най-голямата сред тях - истанбулската университетска клиника "Джерах паша", е на предна линия в битката срещу новия коронавирус.
Истанбул е най-силно засегнатият от пандемията турски град. В нито една друга болница на страната не се лекуват повече пациенти с Ковид-19. Лекарите там са изложени и на най-голям риск от зараза.
Д-р Емре Есказан знае много добре за какво става въпрос. Лекарят по вътрешни болести станал пациент на собствената си болница. Благодарение на доброто си здраве, силната имунна система и ранното откриване на болестта, той успял лесно да се пребори с нея. "Моето състояние беше добро, но много се притеснявах за възрастните ми родители", казва Емре. И наистина: майка му легнала болна с висока температура и кашлица, после развила и бронхопневмония. "Ситуацията никак не беше лесна, но сега всичко е наред, майка ми отново е у дома", казва лекарят. А той отново лекува пациенти в болницата.
"Този път е много по-различно"
Медицинската сестра Келез Яик от 20 години работи в най-голямата турска болница и е виждала какво ли не: пострадалите от голямото земетресение през 1999, както и жертвите на терористичните удари. Но сегашната ситуация за нея е по-особена. "Тези драматични събития винаги са били огромно предизвикателство за нас, но сега за първи път сме в ситуация, в която и ние самите сме застрашени и трябва да се предпазваме. Това е основната разлика", казва тя.
В началото всички били много притеснени, но постепенно страховете останали на заден план и работещите в болницата придобили увереност - особено като виждали, че мнозина се справят с болестта и оздравяват. "В същото време човек се натъжава, когато види колко много пациенти лежат в кома", казва медицинската сестра. Тя разказва, че голяма част от медиците работят извънредно, за да овладеят ситуацията - между 12 и 16 часа дневно, вместо по обичайните 8 часа.
Независимо от всички трудности, коронакризата имала и един положителен ефект: пандемията предизвикала изблик на нова и силна солидарност - както между работещите в болницата "Джерах паша", така и като цяло в обществото. "Никога не сме се чувствали по-близки от сега, а това е много силна мотивация за работа", казва медицинската сестра Келез Яик.
Автор: Даниел Белът