"Разберете, при нас нещата са трагични." Мартин Михайлов е мениджър на две големи нощни заведения в София, които заради епидемията от коронавирус са преустановили всякаква дейност. Пред ДВ той описва ситуацията в бранша.
ДВ: Г-н Михайлов, пандемията от коронавирус Ви принуди да преустановите работата на двете заведения, които управлявате. Как Ви се отрази това - наложи ли се да освободите част от персонала, как се справяте с наемите?
Михайлов: Организаторите и обектите в сферата на клубния живот и концертната дейност първи преустановихме работа. По всичко личи, че методът на отваряне ще е огледален - ще бъдем последните, които ще я подновят. Сред средите сме с ясното съзнание, че това е за благото на всички. Очаквахме същото отношение и разбиране от страна на институциите за излизане от трудната ситуация, но, уви, засега не чуваме дори окуражителни думи.
А реалността изглежда така - не развиваме никаква търговска дейност. 28 от общо 30 служители в двата клуба, които управлявам, са в неплатен отпуск, като твърде вероятно е в следващите две седмици да преминем към тотални съкращения. Относно наемите - и за двете локации имаме щастието да работим с изключително разумни наемодатели, които подхождат напълно човешки в трудния момент и явно разчитат на нас като лоялни бизнес партньори. Много колеги обаче не се радват на такива благоприятни условия.
Никой по веригата няма да издържи повече от няколко месеца. Особено без намесата на държавата, която е редно да защити предприемачите и да им помогне за "замразяването" на баланса поне около нулата. И най-важното - да им помогне за запазване на работните места.
ДВ: Възползвахте ли се от някоя от мерките, които държавата прие в подкрепа на бизнеса - 60/40, безлихвен заем?
Михайлов: Не. От изявленията на управляващите стана ясно, че мярката 60/40 не се отнася до тотално прекратилите дейност компании в ресторантьорския и развлекателния бизнес. Няма как да се генерират 40% за разходи при 0% приходи. Статистиката показва, че делът на възползвалите се е нищожен. По последни данни отпреди седмица и от официални изявления става ясно, че до 21 април под 8 000 фирми са подали заявления. Колко са одобрени - това е друг въпрос.
И още нещо за мярката 60/40: най-важното е тя да се задейства, след като обектите бъдат отворени. И да се задържи минимум четири до шест месеца, дори до година, за да се приложи ефективно като антикризисна мярка. Защото началото ще бъде изключително трудно.
Относно кредитите: не познавам лично възползвал се - нито собственик на фирма, нито служител. След публичните изявления на министъра на финансите няколко банки ми заявиха, че нямат активирани оферти по такива програми към онзи момент - началото на четвъртата седмица на април. Възможно е този процес вече да е в ход, но ние загубихме всякакъв интерес.
Не на последно място изискванията за кандидатстване са непосилни за малкия и среден бизнес. Основното е свързано със задлъжнялостта на фирмите към държавата. Ясно е, че такава задлъжнялост не е препоръчителна, но е факт. Проблемът е, че малкият и среден бизнес се задъхваше през последните години и без да има криза. А днес вече говорим за оцеляване на бизнеса и съответно за физическото оцеляване на хиляди служители и техните семейства.
Разберете, при малкия бизнес нещата са трагични. Работи се на гол ентусиазъм и завишени очаквания. Изкарваш нещо този месец, а то вече е разпределено отдавна. Покажеш ли добри резултати, идва времето на растежа. Предприемач с малко квартално магазинче, който е изкарал 5000 лева този месец, едва ли ще ги похарчи за “Майбах”. Най-вероятно ще реинвестира. С течение на времето, ако продължава да бъде успешен, ще пожелае да разшири дейността си. Не е ли това смисълът на предприемачеството и въобще на икономиката? Не съм чувал спестявания да движат икономика. И не приемам да бъдем упреквани, че нямаме такива. Никой от бранша няма намерение да избегне задълженията си. Но има голям шанс да фалира преди това. Пазете предприемачите - те създават работни места.
ДВ: Какво, според Вас, трябва да бъде предприето от страна на държавата, за да спасите и поминъка си, и работните места?
Михайлов: В нашите среди се коментира, че работеща мярка, особено за обектите, които попадат под печата „забранени“, е да се възстанови процент от сумарно внесените данъци за 2019, разпределен на месечни вноски. Това е логично и справедливо, тъй като стъпва върху реални числа, реални суми, постъпили в държавната хазна. Запазването на 60/40 при отворен бизнес е крайно наложително, а за периода на затворен бизнес е редно да се въведе друга популярна мярка, която се коментира в Европа - между 60/0 и 85/0 на месец. Последното да важи за обекти, които са затворени със заповед от 13.03.2020. Защото пратим ли служителите си в Бюрото по труда, те няма да „струват“ по-евтино на държавата.
ДВ: Как оценявате компромиса, постигнат наскоро между държавата и представители на бранша?
Михайлов: Не бих го нарекъл компромис. НОЩ и Министерски съвет са решили, че може да се започне с постепенно отваряне на заведенията. На първо място е, разбира се, здравето на хората. Но трябва да има приходи в хазната. Българинът финансово не е подготвен за месеци на изолация.
Аз съм за социалната изолация, но до време. Тя помага да отложим тежките последици, докато си преподредим организацията на всякакво ниво - най-вече в сферата на здравеопазването. Разглеждам моята лична социална изолация и риска да приключа с бизнеса, който съм се старал да развивам през последните 20 години, като „времеви кредит" - кредит на доверие към специалистите в България да използват този период за наваксване на пропуснатото. Никого не критикувам за последното - целият свят подцени ситуацията. Важното е как ще се вдигнем. Не мога да повярвам, че правителството на една държава и предприемачите, които са двигателят на икономиката, не могат да играят в един отбор.