Два милиона по-малко туристи от обикновено е имало през юли на българското Черноморие, броят на германските туристи е спаднал с цели 70%. Но се забелязват и някои положителни тенденции. Как се справя България в кризата?
Пандемията от коронавирус нанесе тежки удари на тазгодишния ваканционен туризъм по целия свят, а България не е изключение. Летният туристически сезон в страната започна чак края на юни, но почти без туристи в пенсионна възраст, които са най-силно застрашени от заразяване с Ковид-19. В предишни години именно тези така наречени „бест-ейджъри“ бяха важен източник на доходи за по-реномираната част от хотелската база по Черноморието в началото и в края на летния сезон.
Тазгодишните очаквания за сезона сочат седемкратно свиване на броя на чуждите туристи в българските летни курорти – на фона на известно оживление на вътрешния туризъм, който сега компенсира част от загубите на туроператори в по-малки центрове като Обзор, Несебър, Поморие и хотелите на юг от Бургас. Приносът на туризма в брутния вътрешен продукт (БВП) на България тази година в сравнение с миналата навярно ще падне под миналогодишните 12% – въпреки новите данъчни облекчения. Експертите очакват и свиване на сивия сектор в бранша. Понастоящем националната статистика отчита едва 3 500 места за настаняване в хотели, къщи за гости, санаториуми, пансиони и хижи. Но обявите за нощувки, предлагани в интернет, разкриват, че на практика в България има близо 20 хиляди такива обекта, твърди шефът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов.
Срив в международния туризъм
Представителят на един от най-големите германски туроператори „DER Touristik Deutschland" Калин Сутев споделя, че досега са анулирани три четвърти от направените на германския пазар до края на февруари записвания за летуване в България. Сред тях са абсолютно всички заявки за групови посещения на германски пенсионери, които традиционно ползват и голям брой допълнителни физиотерапевтични и балнеоложки услуги.
„Тази година спадът на германски туристи ще бъде около 70%. По изрично нареждане на „DER Touristik“ от офертите ни бяха изключени възможностите за младежки туризъм, които някои наши недоброжелатели свързват с бума на нощните алкохолни турове по заведения в курорти като Златни пясъци и Слънчев бряг“, отбелязва Сутев. Според него, единственият светъл лъч е фактът, че броят на новите записвания в офисите на германския туроператор започва постепенно да се доближава до броя на анулираните заявки. „Наблюденията ни сочат, че работещите български черноморски хотели и ресторанти доста стриктно прилагат изискваните от германската страна противоепидемиологични мерки. Подготовката за това е започнала още през май. Опасността сега обаче идва основно от безотговорното поведение на отделни германски туристи, които пренебрегват правилата“, посочва Сутев и добавя, че туроператорът на може да следи или санкционира всеки отделен турист.
Друг повод за тревога по отношение на бъдещето на черноморските летовища е продължаващото им презастрояване, което представителят на "Der Touristik" категорично не одобрява. То не се харесва и на част от „туристите-носталгици“ – хората от бившата ГДР, които в младостта си са летували по Черноморието. „Те помнят това, което беше, и продължават да се връщат всяко лято в България. Други пък харесват новите луксозни хотели, в които са инвестирани много средства – за разлика от Гърция, където правят чудеса с една кофа боя“, казва Калин Сутев.
Положителните ефекти от пандемията
Румен Драганов посочва пандемията като причина за пренасочването към черноморските курорти на 80% от българските туристи, които иначе биха избрали отдих в гръцки и турски курорти. „Макар че по Черноморието общо за юли и август имаме с 2 милиона туристи по-малко в сравнение с миналата година, някои хотелиери в малките морски и планински градчета предпочетоха да рискуват и да отворят, но да съхранят персонала и постоянните си клиенти. И именно те спечелиха в пандемията и в кризата за задгранични клиенти, защото привлякоха български туристи и дори бележат рекорди по заетост на легловата си база с отдавна невиждания ръст от 14%.
Големият удар понесоха хотелите, които разчитат изцяло на чартърните полети, и които нямат собствени паркинги за евентуални клиенти от България и Румъния", резюмира Драганов изводите от тазгодишния туристически сезон. Ниската за сезона заетост по Черноморието е дала шанс на работещите комплекси да наемат най-добрите професионалисти – мениджъри, доставчици, готвачи, сервитьори, рецепционисти, допълва експертът.
Драганов е приятно изненадан от запълнения сега докрай с български туристи град Поморие, известен с руската си колония. „Навсякъде предлагат прясна и вкусна морска храна, дори се образуват опашки, което отдавна не сме виждали", посочва той. И още: наемът за шезлонг на плажа вече е само 1,30 лева, тероризиращите децибели на дискотеките са намалени, изглежда липсват и среднощните фойерверки, които нарушават съня на почиващите.
Проблемът с презастрояването – заради корупцията
Продължаващите неласкави отзиви за качеството на обслужването по морето Драганов приписва на „мърморещите туристи“, които все търсели пошлото, а не виждали подобренията. Шефът на Института за анализи и оценки в туризма подкрепя колегата си Калин Сутев за продължаващата вреда от презастрояването на българските курорти. „Цялата корупционна система, започваща от министерствата и стигаща до кметовете и главните архитекти на общините, е виновна за разрастването на това зло“, категоричен е Румен Драганов.