По улиците на шведските градове е трудно да се забележат външните признаци на пандемия, привични за други градове по света. Така нареченият шведски модел за борба с коронавирусната инфекция предполага отказ от карантинни ограничения и се основава на развитието на стаден имунитет сред населението по естествен начин, предава Euronews.
Хората не носят маски, магазини, ресторанти и образователни институции никога не са затваряли тук. Тази стратегия си спечели както яростни критици, така и пламенни поддръжници. В самата Швеция обаче е много популярна, пише агенция "Фокус". „В противен случай щяхме да имаме икономически проблеми: хората щяха да седят без работа, нямаше да имат с какво да си платят квартирата, сметките. Това би ги вкарало в униние – а в това няма нищо хубаво“, казва случаен минувач, интервюиран от Euronews.
Друг гражданин на Стокхолм казва: „Повечето страни вече стигат до извода, че пълната карантина не решава проблема“. В същото време в Швеция бяха въведени нови санитарни правила: тук е забранено да се събират повече от 50 души, необходимо е да се спазва безопасно разстояние един от друг и е за предпочитане да се работи от вкъщи. На пръв поглед резултатите от шведския експеримент са разочароващи: броят на починалите от COVID-19 е значително по-висок тук, отколкото в съседните Дания, Норвегия и Финландия. Но при всичко това броят на смъртните случаи на глава от населението тук все още е забележимо по-нисък, отколкото в някои европейски страни, в които бяха въведени най-строгите карантинни ограничения.
Медията интервюира и Андерс Тегнел, един от идеолозите на шведската карантинна стратегия, главен епидемиолог на Швеция. „Не можем да се избавим напълно от тази болест. Следователно нашата задача е да я държим под контрол. Досега успяхме: сега в нашите клиники няма нови болни с Covid, болничната ни система не е претоварена. Разпространението на инфекцията е напълно приемливо. И да се надяваме, че ще стане още по-добре с ваксината“, заяви специалистът. Но от гледна точка на онези шведи, които трябваше да прекарат болестта, реакцията на властите на разпространението на инфекцията не изглежда убедителна.
„Вярвам, че трябваше бързо да разпознаем опасността, която представлява тази инфекция“, казва Ема Мартенсон, прекарала коронавируса. Дори шест месеца след поставянето на диагнозата ѝ, тя все още се оплаква от постоянна тахикардия и проблеми с дишането. Но сега, когато в много европейски страни започна втората вълна на коронавирусната инфекция, в Швеция няма нарастване на броя на заразените. Това може да е доказателство за успеха на шведската стратегия - крайният резултат обаче ще стане ясен чак, след като пандемията отшуми окончателно.