Таверната „Псаристон“ се намира в северната част на Атина. Клиентите я харесват заради рибните специалитети. Макар че цените не са от най-ниските. „От 30 години приготвям морски дарове, защото смятам, че те са същината на гръцката кухня“, обяснява собственикът Василис Акрифос. Заради пандемията ресторантът му е затворен от началото на ноември, но клиентите могат да си взимат храна за вкъщи. Въпреки това Василис не изглежда особено щастлив.
Как пандемията удари гръцките ресторантьори
„С храна за вкъщи не се оцелява. Оцеляват само онези ресторанти, които са доставяли по домовете още преди пандемията. Сега те имат по-добри шансове. На мен ми е трудно, защото само малцина са готови да си поръчват изискана храна за вкъщи“, оплаква се ресторантьорът. Василис разказва, че засега успява да се държи над водата, защото има спестявания. Но не всички са като него. „Преди час ми се обади моя позната от Солун и ми каза, че от два дни седи вкъщи и плаче. Фалит. Много други са на същия хал.“
Мнозина предприемачи успяха някакси да оцелеят по време на първия локдаун миналата година. Но само някакси. После настъпи летният сезон, който обаче се оказа твърде хилав и донесе само минимална част от обичайните печалби. А малко след края на сезона, в началото на ноември, всички заведения пак трябваше да затворят. Гръцкото правителство задейства помощни програми, но парите не стигат за покриване на текущите разходи, твърдят от синдиката GSEVEE, който публикува специално допитване по въпроса. Според резултатите от това допитване, 40% от заведенията вече нямат никакви спестявания, а 20% могат да се справят само още месец.
Единствената надежда не само на ресторантьорите, но и на цялата гъцка икономика се свежда до едно: пандемията да бъде бързо овладяна. „Ако пандемията в Европа не бъде овладяна навреме още през пролетта, по никакъв начин не можем да очакваме възстановяване на икономиката през лятото, когато е основният туристически сезон“, обяснява икономистът Никос Ветас. Сред потърпевшите ще бъдат редица браншове, чиито приходи зависят от туризма: гастрономията, транспортните фирми, дори строителният сектор. „А това ще засегне цялата гръцка икономика“, казва Ветас.
"За нас това се случи в много неподходящ момент"
През 2019 година Гърция привлече над 34 милиона туристи. Туризмът създава около 1/5 от гръцкия БВП и след голямата финансова криза се беше превърнал в главен двигател на стопанския растеж. Пандемията обаче задуши тази тенденция.
„Още през 2018 година Гърция вървеше нагоре, а през 2019 икономиката тръгна дори още по-добре. После обаче ни удари кризата с коронавируса. Докато гръцката икономика растеше, в повечето други европейски страни не беше така. Ето защо за нас новата криза дойде в много неподходящ момент“, обобщава Ветас. По всички личи, че ще мине още доста време, докато заговорим за икономическо съживяване. И това важи не само за Гърция.
Автор: Верена Шелтер (АРД)