След две разрушителни вълни през миналата година Белгия може би откри правилния политически микс за овладяване на коронавирусната пандемия, пише Politico, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
Страната с население от над 11 милиона души, която някога беше една от най-засегнатите в Европа, поддържа ниски нивата на заразени и смъртни случаи от декември насам. В рамките на най-тежкия период от втората вълна в края на октомври средното ниво на заразени за седмица преминаваше 1000 на 100 хиляди души в много части от страната. Сега то е на около една десета от това, като нивото на смъртността в рамките на периода отчита близък спад, става ясно от данни на Sciensano.
На фона на многото европейски държави, които все още се борят с нарастващ брой на новозаразени и хоспитализирани, някои се питат дали Белгия този път прави нещата правилно. Политиците и експертите по обществено здраве посочват една възможна причина: правителството реши рано да избегне каквито и да било драстични промени в политиката, включително по време на празничния сезон, и вместо това остана с курса, който определи през октомври. Когато все пак взе решение за облекчаване на мерките, Белгия го направи постепенно и внимателно. Според някои експерти това постижение трябва да позволи на страната да се съсредоточи върху ваксинирането на населението и излизането от частичните блокади.
"Белгия е под стегнат контрол, който не се разхлаби", посочва Ив Ван Лаем, специалист по инфекциозни болести и говорител на белгийския кризисен център срещу COVID-19. „Изминаха почти четири месеца. И с изключение на някои магазини, чиято дейност не е от основно значение (отворили през декември), нито един друг важен елемент не се промени”, отбелязва той. Според него предстоят няколко решаващи месеца за Белгия, но стига да няма изненади, страната няма да се сблъска с трета вълна.
Рецепта за успех?
Миналата година влиянието на коронавируса в Белгия беше разрушително. Броят на новозаразените и жертвите се повиши до рекордни върхове. Мерките срещу разпространението на заразата бяха облекчени през лятото, но в средата на септември страната ги затегна на фона на опасността от задаващия се студен сезон и очакванията за тежка втора вълна. Правителството на премиера Александър Де Кроо, което встъпи в длъжност на 1 октомври, наследявайки предишната служебна коалиция, не искаше да повтори същата грешка. На фона на предупреждението на министъра на здравеопазването Франк Ванденбрук за вирусно „цунами“ Белгия наложи една от най-тежките блокади в Европа. Страната затвори повечето магазини, чиято дейност не е от основно значение, както и ресторанти, барове и фризьорски салони; наложи вечерен час; и позволи само един близък контакт извън домакинството - дори на Бъдни вечер - в рязък контраст с много по-разхлабените правила в други страни.
Наскоро страната забрани несъществените пътувания до 1 март, което принуди белгийците да прекарат традиционната за февруари почивна седмица за “карнавала” у дома. Това също е в контраст с повечето страни от Европейския съюз, с малки изключения. Вирусологът Стивън ван Гухт, правителствен съветник в борбата с COVID-19 и говорител на кризисния център, смята, че белгийските политици са научили грешките от миналия август и септември, когато много експерти все още до голяма степен подценяваха „пробуждащата сила на вируса“. "Това беше много трудно решение", казва Ван Гухт. "Но то наистина се отплати. Белгия е една от малкото страни, които не са имали нов скок на случаите през седмиците след Коледа", отбелязва той. „След втората вълна се опитахме да бъдем много последователни в съобщенията си относно ограничаването на социалните контакти, пътуванията и зачитането на мерките“, добавя Ван Гухт. "Последователността е ключова", смята специалистът.