Мнозина губят търпение: нуждаят се от перспектива и искат да знаят кога ще бъдат свалени ограниченията. Този дебат се подклажда и от някои слухове. Твърди се например, че директорът на СЗО за Европа Ханс Хенри Клуге бил казал в интервю за датско радио, че "пандемията след няколко месеца ще е приключила". След оспорвани дискусии в специализираните среди Клуге заяви пред Втора германска телевизия ZDF: "Подобно нещо не съм казвал никога". По-скоро бил казал, че никой не може да прогнозира кога ще отшуми пандемията. Според неговата работна хипотеза, това може да се очаква към началото на 2022-а година. "Коронавирусът ще продължи да съществува и тогава, но смятам, че вече няма да са нужни ограничителни мерки", заяви той пред ZDF.
Германски вирусолози предупреждават да не се бърза
Слухът, че Клуге е предсказал скорошен край на епидемията, предизвика недоумение в германските научни среди. Вирусологът от берлинската клиника "Шарите" Кристиан Дростен категорично опроверга всички предположения, че вирусът отслабва. В Туитър той написа следното: "Не, в момента нито една от мутациите на коронавируса не показва каквито и да било белези на отслабване. Това са чисти спекулации". В началото на януари Дростен беше казал, че ще трябва да мине още много време, докато вирусът стане ендемичен - т.е. се проявява само в регионално ограничени огнища. Но ситуацията с коронавируса през 2021-а може да стане и по-опасна, предсказа вирусологът пред списание "Шпигел". В световен мащаб обаче се забелязва изненадващ спад в броя на инфекциите - през януари например са се заразявали дневно по 700 000 души, докато сега - само малко повече от половината. Само за месец е спаднал наполовина и броят на смъртните случаи. Това е източник на надежда и резултат от усилията на всички страни срещу вируса.
Защо намаляват инфекциите в света?
Ясно е, че това не се дължи само на ваксините, защото досега е имунизирана много малка част от световното население. В много страни ефект безспорно дават мерките за дистанция и хигиена, което потвърждава тезата, че разхлабванията на ограниченията на социалните контакти трябва да се предприемат много бавно. В някои държави, като например САЩ или Бразилия, междувременно се заразиха толкова много хора, че там постепенно се създава т.нар. групов имунитет. Освен това някои изследователи застъпват тезата, че в средносрочен план чрез мутациите коронавирусът осезаемо ще отслабне, макар за момента това да звучи странно. Този процес може допълнително да бъде подсилен чрез масовите имунизации, така че вирусът да изгуби своята смъртоносна сила и да се превърне в ендемичен.
И в миналото редица грипни пандемии са отзвучавали внезапно. Подобна прогноза преди време направи епидемиологът Клаус Щьор, който ръководи глобалната антигрипна програма на СЗО. Опитът от миналото, според него, е показал ясно, че инфекциозните вълни често отшумяват също така внезапно, както са се и появили. Двете опустошителни епидемии от инфлуенца например - азиатският грип от 1957-а, от който починаха близо четири милиона души, и хонконгският грип от 1968-а с около три милиона жертви, отзвучават също така бързо, както се и появяват. По време на втората вълна от испанския грип след Първата световна война се предполага, че са загинали общо над 50 милиона души. Третата вълна се оказва по-слаба, макар че вирусът не изчезва напълно. И до днес вирусът H1N1 се проявява в отслабена форма като сезонен грип.
Ще стане ли коронавирусът безобиден?
Подобно развитие може да претърпи в средносрочна перспектива и SARS-CoV-2. Коронавирусът навярно няма да изчезне напълно, а ще се проявява само регионално. Когато вирусът мутира, той неизбежно става и по-безобиден. Но докато се стигне дотам, че положителното развитие се превърне в глобална тенденция, ще останем в трудния шпагат между необходимите ограничения на социални контакти и евентуалните разхлабвания на мерките.
Автор: Александър Фройнд