Загубата на обоняние като че ли се превърна в нещо нормално от началото на пандемията с коронавирус. Оказва се обаче, че това е смущение, което ако не отшуми до две седмици, трябва задължително да се лекува. В противен случай човек рискува да загуби тази част от сетивните си усещания завинаги.
Това обяснява специалистът по отоневрология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ доц. д-р Тодор Широв. УНГ клиниката на столичната болница, която е най-голямата в България, е едно от малкото места в страната, което разполага със специален апарат за тестване на обонянието.
Как става самото тестване? В апарата има 6 банки с различни субстанции с характерна и позната за всеки миризма. Той е така калибриран, че може да подава определен обем от всеки аромат в наконечници, които се поставят пред носа на пациента. В зависимост от концентрацията, която усеща болният, лекарите преценяват дали и до колко е увредена способността за усещане на миризми. Обонянието, както всички сетива, има два аспекта: праг на усещане и праг на разпознаване. „Прагът на усещането се включва, когато пациентът казва, че има някаква миризма, но не може да прецени каква е. Това е функция на рецепторите на носа. А когато каже: „Да, усещам, че мирише на роза“ - това е вече централна функция – мозъкът разпознава миризмата“, разказва доц. д-р Широв. Чрез сравнението на тези два прага лекарите преценяват дали става въпрос за увреждане на периферните рецептори на носната лигавица или за засягане в мозъка. А от това зависи по-нататъшното лечение.
COVID-19 не е единствената причина за загубата на обоняние. Това може да се случи и в следствие на банална вирусна инфекция. „Разликата е, че при COVID-19 процентът на засегнатите е много по-голям – между 40 и 60%, докато при обикновените вирусни инфекции не повече от 1-2 % от хората губят обонянието си“, пояснява отоневрологът. Тук идва и голямата разлика: ако при коронавирусната инфекция терапевтичният прозорец (времето, в което ако вземеш мерки проблемът ще бъде излекуван) е 2 седмици, при другите вируси човек не трябва да чака повече от 5 дни. След този срок вероятността увредата да бъде необратима е много голяма. Друга разлика с коронавирусната инфекция е, че при нея има около 80% вероятност от спонтанно възстановяване. Около 20% от засегнатите имат нужда от допълнителна терапия, която в над 90% от случаите, ако е навременна и подходяща, е успешна. За съжаление има и пациенти, при които липсата на мирис остава за цял живот.
Доц. Широв разказва, че за съжаление при него не рядко идват хора, които са чакали 6 месеца да им се възстанови обонянието след прекарана короновирусна инфекция и като са видели, че това не става, чак тогава търсят помощ. Според специалиста, тогава обаче вероятността да им се помогне е минимална. Причината е, че в нервните клетки настъпват дегенеративни промени и те загиват. „Затова навсякъде, където изнасям лекции, повтарям на колегите: „Видите ли, че пациентът има загуба на обоняние, не чакайте, а веднага го насочете към специализирани изследвания“, казва доц. д-р Тодор Широв. Според него твърденията, че Делта варианта на коронавируса по-рядко засяга обонянието не са верни. Така се е смятало в началото, но като са натрупали опит с лечението на тази разновидност, вирусолозите са установили, че загубата на мирис е сред много често срещаните симптоми.