Загубата на обоняние може да е симптом за смъртоносна болест

Доц. д-р Тодор Широв, д.м., е специалист по отоневрология и УНГ болести в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”, гр. София. Специализирал е в Холандия, Чехия, Италия, член е на Научното дружество по отоларингология в България. От 40 години преподава на студенти и специализиращи лекари. Има над 40 научни публикации у нас и в чужбина.

Защо загубата на обоняние може да е както самостоятелно заболяване, така и симптом на друга болест? Какви са причините за възникването и развитието на това състояние? По какъв начин загубата на обоняние е свързана с болестта на Алцхаймер и Паркинсон? Отговор на тези и много още въпроси вижте в интервюто на Яна Бояджиева от blitz.bg с доц. д-р Тодор Широв.

- Доц. Широв, да започнем с въпроса - заболяване или симптом е загубата на обоняние?

- Възможни са и двата варианта. Може да е самостоятелно заболяване, но и симптом на друга болест. Затова трябва да се обръща внимание на такива пациенти, да се изследват, за да се разбере за какво точно нарушение става дума.

В много случаи загубата на обоняние като самостоятелно заболяване е сравнително безобидно - изключително неприятно усещане е, но не представлява заплаха за здравето и живота на пациента. В други случаи обаче, когато е симптом на нещо различно, на някакъв процес или заболяване, най-вече в мозъка, тогава може да се окаже дори животозастрашаващо. Това изисква особено сериозно внимание от страна на специалистите.

- Какви са причините за самото заболяване - загуба на обонянието и при кои болести то може да се прояви като симптом?

- Най-общо казано, се дължи на увреждане на обонятелните клетки, които са рецепторни клетки в носната лигавица. Те се намират на тавана на носа, най-високата му част, която граничи с мозъка, с предната черепна яма. Но може да се дължи и на заболяване на нервните пътища, които са в мозъка.

Или пък на обонятелните зони, които са разположени на няколко места в мозъка, най-вече в дълбоките зони – таламус, лимбична система. Именно в тях се намират такива важни центрове, като центъра на паметта и на емоциите. От тази гледна точка има два вида нарушение на обонянието: едното е периферно, когато са увредени рецепторните клетки в лигавицата на носа.

Другият тип увреждане е централно, когато са увредени пътищата, които провеждат нервните импулси до мозъка или самите мозъчни структури, които осъзнават обонятелните стимули.

- По какви причини се случва периферно увреждане на обонянието?

- Когато говорим за периферно увреждане на обонянието, трябва да отбележа, че рецепторните клетки на носната лигавица могат да бъдат увредени по най-различни причини. От една страна, това се случва при вирусни инфекции. При всяка грипна епидемия има определен процент хора, които губят обонянието си. И в някои случаи това, за съжаление, е безвъзвратно. Защото вирусите много целенасочено атакуват нервните клетки.

А тези обонятелни клетки в лигавицата на носа са невросензорни. Така че някои хора получават намаление на обонянието, понякога дори и загуба. И, за съжаление, невинаги го възстановяват

Това може да се случи при всякаква вирусна инфекция, показателен пример е и коронавирусът. Друга причина, която повлиява обонянието, е агресивното въздействие на някои химически вещества. Например, органични разтворители – ацетон, бензол, толуол, а също и някои други продукти от химическите производства – акрилати, кадмий.

Така че много хора, които работят в химическите производства или с органични разтворители и не използват предпазни средства, получават различна степен намаление или увреждане на обонянието. Това се отнася за бояджийските дейности, за работа в бензиностанции и различните химически производства.

Разбира се, една банална причина за намаление на обонянието при всяка хрема е простото запушване на носа. Когато при хрема носната лигавица набъбне, тя запушва носа и хората дишат трудно. Носът е пълен със секрети и тогава чисто механично обонятелните стимули не могат да стигнат до горната част на носа и хората получават временно намаление или загуба на обонянието.

След това обаче, с преминаване на хремата, се нормализира и обонянието. Но както казах, когато е засегнато от вирусни инфекции, тогава нарушеното обоняние не може да се нормализира след оздравяване. Този периферен тип нарушено обоняние може да се срещне и при различни видове алергии.

- Какво е характерно за централното намаляване на обонянието?

- Централното намаляване на обонянието е по-сериозно състояние. Засегнати са нервните пътища или обонятелните центрове в мозъка. Това се случва поради няколко причини: една от честите причини е съдовата, когато се увреждат периферните съдове в мозъка. Това са капилярите, а знаете, че те са изключително тънки. Имайте предвид, че мозъкът има над 600 километра капиляри, ако се разгърнат един до друг.

Това е огромна мрежа за кръвоснабдяване, но те са много тънки, някои от тях са толкова тънки, че само един еритроцит може да мине през тях. Но тези съдове с възрастта се увреждат. Инфекциите също могат да увредят тези съдове.

При пациенти със системни заболявания, като диабет, дислипидемии - висок холестерол или променени съотношения на холестерола и триглицеридите - това също води до повишена склонност към стесняване на тези съдовете. Разбира се, има и наследствени причини

Така че понякога пациенти със съдови рискови фактори, като диабет, повишено кръвно налягане, наднормено тегло, метаболитен синдром, също могат да получат намаление на обонянието.

Следваща причина са възпалителни процеси в мозъка - менингити, менингоенцефалити, които също могат да доведат до намаление на обонянието. И другата голяма група са системните неврологични заболявания. Такива са Паркинсоновата болест и Алцхаймер.

- Има ли и други, да ги наречем, външни причини за нарушения в обонянието?

- Не трябва да пропусна да посоча още един от факторите за загуба на обоняние. Това е черепно-мозъчната травма. При удари на главата, най-вече в предно-задна посока, особено при пътно-транспорти произшествия, ако човек падне на тротоара и си удари главата или някой го удари с юмрук отзад, отпред и прочее подобни ситуации, има вероятност да се разкъсат обонятелните влакна и човек да загуби обонянието си. Така че травмата е една от немаловажните причини за загуба на обонянието.

- Доц. Широв, ще ви помоля да коментирате по-подробно една от причините, които посочихте по-горе. В публикация посочвате, че загубата на обоняние е един от симптомите на Алцхаймер – така ли е?

- Първо да отбележа другия интересен момент: при голяма част от пациентите с Паркинсонова болест обонянието е намалено, понеже се увреждат проводните пътища, които водят обонятелните стимули до съответните мозъчни центрове. По отношение на Алцхаймер, големи проучвания напоследък доказаха, че един от първите симптоми е увреждане на обонянието. Но това не значи, че е намалено обонянието. Просто проблемът при тези хора е, че те не разпознават миризмите.

- А как доказвате нарушение или липса на обоняние при хора с Алцхаймер? Т.е., как изследвате обонянието?

- Имаме няколко тест-субстанции, които миришат, да кажем, на лимон, на роза, на терпентин, на някои други така познати миризми. При нас има апарат, който количествено може да определи степента на нарушение.

Например можем да пуснем 5 куб. см, 10, 15, 20 куб. см, като по този начин градираме концентрацията на обонятелната субстанция. И пациенти с начален Алцхаймер, казват: да, усещаме някаква миризма. Проблемът е, че не могат да разпознаят точно каква е. Това нарушено разпознаване на различни миризми е характерен симптом за началото на заболяването.

Това може да служи за ранна диагноза на хора с Алцхаймер - хора със съвсем леки нарушения в паметта, объркване и т.н. Ако им се направи такъв обонятелен тест, той може да даде голяма информация. Проблемът е, че тези обонятелни тестове не са масово приложими в България. От една страна, защото няма единна методика в цял свят как да се изследва обонянието, от друга страна – има тестове, които са субективни.

В други страни, на Запад, ги продават в аптеките. Това са едни листчета, 5-6 на брой, напоени със съответната миризма, и пациентът може сам даже да си изследва обонянието. При нас обаче, в България, не се предлагат такива тестове. Аз лично съм разговарял с различни фирми за внос на такива тестове, но те явно нямат търговски интерес.

- Пак в публикация казвате, че понякога загубата на обоняние може да спаси човешки живот. Какво означава това?

- Обонятелният анализатор е много подценяван. Хората не усещат, че го имат, докато не го загубят. За жалост, за повечето неща в живота е така. Но загубата на обонянието може да има тежки последици.

Каква е основната функция на обонятелния анализатор, говоря изобщо в животинския свят, не само сред хората? Той има две основни функции – да продължава рода и да поддържа рода. Какво разбирам от „да продължава рода”? Много животни се откриват като двойка и се размножават чрез обонятелни стимули. Например, има пеперуди, при които мъжката пеперуда от километри усеща миризмата на женската, намират се и се размножават. При животните това е много добре изразено, разбира се, но малко хора разбират, че и при нас до известна степен е така.

- Доколко е приемливо да се смята, че и ние, хората, избираме партньора си по миризмата?

- Смята се, че хората подсъзнателно си избират партньор в резултат на това каква миризма усещат при него. И то подсъзнателно. Интересно е, че осъзнаваме само 2% от миризмите, които усещаме, т.е. едва толкова достигат до кората на мозъка.

Останалите 75% отиват в тези дълбоките дялове – таламус, лимбична система, които определят спомени, настроения и т.н. Може и да не си давате сметка, но всеки знае как определена миризма е възможно да върне някакъв предишен спомен. Или да ни промени настроението. На това се гради цяла система за терапия, наречена ароматерапия.

- Разкажете и за втората обонятелна функция – да поддържа, да съхранява рода. Как се обяснява?

- Да, от друга страна, обонянието служи за съхранение на рода, защото по този начин човек си избира храна. И при животните също е така. Ако храната е добра, човек, като я помирише, може да усети, че е добра. Ако е развалена, като я помирише, ще разбере, че е негодна за консумация. Ако няма обоняние, може да изяде нещо развалено и да се отрови.

Освен това, ако няма обоняние, може да пребивава в стая с някакви отровни газове, без да го усети, и да се отрови. Аз самият съм бил в такова състояние, когато бях в Русия преди години и се спука един хладилник (техните хладилници са с амоняк). Ние спяхме и кучето ни събуди, защото амонякът, тъй като е по-тежък, се разнася долу ниско. Кучето започна да лае и ни спаси живота буквално. В крайна сметка, когато човек няма обоняние, може да попадне в ситуация, при която да загуби живота си.

- Доц. Широв, лекува ли се загубата на обоняние?

- Една голяма част от загубата на обоняние, когато е периферно, т.е., когато са засегнати периферните клетки, минава от самосебе си, защото тези рецепторни клетки имат склонност да се самовъзстановяват. Ако загубата или намаляването на обонянието трае по-дълго време, да кажем 10-15 дни, и не се възстановява, тогава човек трябва да потърси лекарска помощ.

Така че някои случаи се лекуват, други не. В случай, когато напълно са унищожени всички рецепторни клетки, обикновено обонянието не се възстановява. Защото клетките могат да се възстановят, но ако са увредени, ако са напълно загинали, няма как да се възстановят.

И затова сега при Ковид около 97-98% от тези, които са загубили обонянието си, го възстановяват. Но около 2-3%, според някои статистики, хора, загубили обонянието си, не го възстановяват напълно никога и остават или с намалено, или със загубено обоняние.

- Съществува ли профилактика за запазване на обонянието?

- По отношение на профилактиката, препоръката ми е да се избягват агресивни, потенциално вредни миризми. Да внимават хората, които работят в химически производства, когато се работи с органични разтворители. Това е основното.

Пак ще кажа, че нарушенията на обонянието са твърде важни и съществени, за да ги неглижираме и да гледаме лековато на тях. Затова е добре лекарите да знаят, че има специалисти, които се занимават специално с диагностиката и лечението на нарушено обоняние. Това обикновено са отоневролозите и невролозите също така донякъде. Така че, когато има такива пациенти, да не се опитват да ги лекуват, ако не са много добри специалисти в тази област. Просто да ги насочват за изследвания и за лечение при отоневролози или невролози.

Понятията „хипосмия” и „аносмия”

„Аносмията е пълна загуба на обонянието, хипосмията е намалено обоняние. Хората с хипосмия имат обоняние, но им трябват по-силни концентрации, т.е. усещат по-силните миризми, слабите не могат. Имайте предвид, че има два вида намаление на обонянието. Едните са количествени и са точно тези, за които говорим в момента – хипосмии и аносмии. Но има и качествени нарушения на обонянието, когато пациентът възприема миризмите, но по по-изкривен начин. Например, мирише роза, а му се струва, че е развалено месо.

Тези нарушения на обонянието могат да са например дизосмия или паросмия. Те се дължат на увреждане на нервните центрове в мозъка, не на рецепторните клетки. Интересен факт е, че при много пациенти след Ковид, които са загубили обонянието си, след това го възстановяват, но дълго време им остава това натрапливо усещане за променено възприятие на някои миризми. Това се дължи на факта, че когато увредените рецепторни клетки и връзките с невроните се възстановяват, необходимо е тези нови връзки да се „настроят“ към съответните обонятелни стимули. За този процес е необходимо време и обонятелни тренировки“, обясни лекарят.