Дилетантски се борим с Митьо Очите

Направо ще споделя какво ме тревожи - никъде в науката за сигурността и в практиката на борбата с престъпността и особено с организираната престъпност, не се казва, че управленските етажи на системата за национална сигурност трябва да свалят като на шега картите на масата и да споделят съвсем откровено класифицирана информация, вместо да я използват, за да ударят внезапно престъпността и особено организираната престъпност!

Някога, когато бях секретар на президента Първанов по националната сигурност, ключов фактор в МВР бе казал по повод на едно убийство - убиха наш агент в голяма икономическа структура.
Тогава ме помолиха за среща близо до президентството двама високопоставени служители на МВР и разтревожено апелираха - нещо трябва да се направи, нужно е да се спре този страшен непрофесионализъм на толкова високи нива на властта! Как може да се говори по този начин?

Да, човекът е убит, но нали шефовете на голямата икономическа структура знаят с кого той е общувал, кои са му "снасяли" информация.. По този начин се осветява цяла мрежа от хора и техният живот е застрашен! А във въпросните икономически структури не си поплюват, режат под нож всичко, прошка няма...

Ето защо винаги съм си казвал:

- Или такова поведение е дилетантство, което е абсурдно и недопустимо на подобни високи нива на управление, или е абсолютно съзнателно изпускане на информация като предупреждение към други такива като убития - много да внимават кому служат и на кого донасят, за да не ги последва същата участ. А това е още повече абсурдно и недопустимо...

- Управлението на системата за национална сигурност е много сложна дейност, висша по значението си дейност, по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж.

Много трудно става да се преподава науката за национална сигурност, която си има свои писани и неписани канони и закони, сблъскващи се не просто с ненаучност на реалните методи и подходи, но и с нещо по-страшно, в съществуването на което здравият разум отказва да вярва.