Румен Христов: Това не е десен бюджет

"Ако трябва да го определя, може би е възможният или ситуационният бюджет, но във всеки случай не десен. Ситуацията не позволява може би да бъде истински десен бюджет. Това е възможното към този момент. Разбира се, винаги може да бъде критикуван. И ние имаме няколко забележки от СДС, но така или иначе това е рамката, върху която трябва да обсъждаме проектобюджет 2021 г.". Това заяви лидерът на СДС Румен Христов пред "Фокус".

Голямото харчене започна тази година. Разбира се, тя е много необичайна, както за България, за българската икономика, така и за Европейския съюз и целия свят. Аз с огромно задоволство миналата година коментирах балансирания бюджет, който беше внесен за пръв път от толкова много години от управляващите. Тоест, приходите бяха равни на разходите. Но, за съжаление, с навлизане на кризата всички тези очаквания се изпариха. И като говорим за голямо харчене, да кажем и тази година какво е положението, да започнем от базовата 2020 година: очаква се намаление на приходите в рамките на 900 млн. лева и покачване, увеличаване на разходите в рамките на 840 млн. лева. Тоест, бюджетният дефицит вероятно ще е в рамките на 4.4 % от БВП, или той ще се равнява на сума от 5.250 млн. лева.

Още от тази година започнаха тези харчове, защото наистина се появиха неочаквани нужди както с решаване на Ковид кризата, така и с подпомагане на тези, които са най-засегнати, имам предвид и гражданите, и фирмите. И то вероятно ще продължи, по-скоро то се вижда, че продължава и в 2021 година.

Тук проблемът освен харченето е и по какъв начин ще покрием този бюджетен дефицит, по какъв начин бихме могли да покрием.

Тези възможни начини са четири: на първо място - намаляване на разходите, което в условията на криза и очакванията на фирмите и на гражданите няма как да стане.

На второ място, увеличаване на приходите, но при положение, че икономиката се свива и ръстът на БВП тази година е отрицателен, а догодина се залага малък ръст, който няма да достигне предкризисното ниво, и това е нереалистично очакване.

Възможен вариант е вдигане на данъци, но по време на криза това не е най-препоръчителния от мен като десен човек мярка. И отиваме на варианта дългово финансиране. Няма да избегнем това, въпросът е да се намерят възможности за добра доходност както при теглене на външен дълг, така и при емитиране на вътрешни емисии. Но това е ситуацията в момента по отношение на макрорамката", коментира Христов.

"От тези 10 млрд. лева, ако мога да направя една равносметка, само около 300 млн. лева виждам, които се насочват към бизнеса.

Другите са свързани със социални програми и други дейности на публичната администрация, увеличаване на заплати на учители – това беше наистина ангажимент на кабинета в тяхната програма със 17%, увеличаване на средствата за здравеопазване с 650 млн. лева, от които мисля, че 400 млн. лева бяха за Здравна каса, останалите за т.нар. „първа линия“, както и за увеличаването на заплатите в бюджетната сфера.

Аз тук съм резервиран предвид факта, че по време на криза да увеличаваме така заплатите на калпак, както се казва, едва ли е най-добрият начин.

Имам резерви и по отношение на повишаването на минималната работна заплата. И ако допуснем, че все пак, за да компенсираме тези граждани предвид на повишените техни харчове от гледна точка на това, че някои от тях, от семействата им са загубили работа, налага се да се купуват повече лекарства, децата са често пъти в къщи, не знам дали стъпката от 40 лева беше точната.

Може би някъде около 20 лева повишаване на минималната работна заплата беше по-добре. Защото пък от друга страна работодателите и фирмите изнемогват – имат по-малко поръчки, налага им се да съкращават хора, а като им увеличим минималната работна заплата като база, тя повдига всички прагове на всички икономически дейности, и това затруднява бизнеса.

Общият извод е, че от тези 10 млрд. лева, да, и завишение в средносрочен план, аз после ще кажа няколко думи за средносрочната прогноза на военните разходи, аз съм привърженик на изпълнение на ангажименти, когато те са поети от България, имам предвид ангажимента към НАТО със сключването на договора с 2 % от БВП да се заделят за отбрана, но в такива тежки ситуации може би това не бяха най-важните приоритети за обществото и за нацията.

Да, действително ние трябва да бъдем лоялен и коректен член на НАТО и да изпълняваме своето задължение, но винаги има възможност да обосновем, защо в този период не можем да изпълним този наш ангажимент.

Пак казвам, от 10 млрд. лева дълг само около 300 млн. лева виждам пряко насочени към бизнеса за подпомагане.

Между другото, мерките, които бяха предприети, макар и трудно тръгнали с допълнителен дизайн, имам предвид 60:40, 80:20 и еднократна помощ на малки, средни и големи фирми, проработиха, помогнаха, но не бива да забравяме и продължаване на европейските програми и финансиране на инвестиционни проекти, защото иначе ще замръзнем на една точка от развитието си, а предполагам, че другите държави продължават да си правят обновление на икономиката и на оборудването, и ще дръпнат, както се казва, ако ние стоим на едно място още повече", каза още председателят на СДС.