Нямам право да бъда безучастен

Публикувана: 11 Май, 2016 13:57
2 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2015
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Валери Тодоров  е кандидат за поста директор на БНР. Той е управлявал обществената медия в периода  2007 до 2013 година. Дългогодишен журналист е, завършил „Журналистика” в СУ „Св. Климент Охридски”. В Националното радио работи от 1978 година. От януари 1993 г. до октомври 1997 г. е завеждащ Кореспондентския пункт на БНР в Москва. През този период той е кореспондент и на БТА, като продължава да пише статии и коментари за най-големите наши печатни и електронни медии.

В интервю пред Факти.бг Валери Тодоров заяви, че няма право и не може да бъде безучастен.. Особено когато отиващото си  ръководство е поело война и срещу журналистите в най-персонифицираната медия. "Моята професионална биография е тясно свързана с общественото радио, притежавам опит, знания и идеи, които биха могли да бъдат полезни за излизане от кризата и нови посоки на развитие".

Г-н Тодоров, Вие управлявахте  БНР два мандата. Тогава променихте информационните линии, сигналите, логото на БНР, успяхте още в първите месеци на първия си мандат да утвърдите само в националните програми над 30 нови предавания, пуснахте първи в страната цифрови излъчвания, нови интернет технологии, три нови регионални радиостанции, хибридното интернет радио Бинар, което спечели признание и в Европа. Това са фактите. Защо се стремите отново към този пост? Какво още искате да промените?

Свидетели и съучастници сме на експлозия на нови технологии, на нови средства и платформи за комуникации. Медиите са в центъра на този технологичен взрив. Всяко забавяне има последствия – води до загуба на аудитория, позиции, изисква допълнителни усилия за компенсиране. Много е лесно да загубиш аудитория и много е трудно да я върнеш към себе си, защото медиите са изключително динамична комуникационна среда. Мога да сравня това, което се случва в медиите, с онова, което се наблюдава в парфюмерията и козметиката. Изглежда странно подобно сравнение, но ако преди години колкото повече се държи на пазара една марка, толкова повече почитатели събира,  сега след всеки 3 - 4 години нагласите и очакванията се сменят. И ако заедно с популярните марки, не изкарате нови, губите пазара. Така е и в медиите. В медиите едновременно със състезанието в областта на технологиите, тече още по-ожесточена битка за съдържанието. И ако вие не предлагате бързо, достоверно и разнообразно съдържание на повече платформи за приемане, все едно ще загубите, колкото и силен да сте на пазара. През последните три години ръководството на  БНР похарчи потенциала и изпреварването, което ние  създадохме. Даже бих казал, че ръководството обърка посоките. Резултатът е видим – повече от два пъти падане на аудиторията на водещата програма „Хоризонт“, която е на трето място в националния ефир, двойно падане на пазарния дял. Същото се забелязва в програма “Христо Ботев“, за съжаление и в една от новите радиостанции – Радио София, на която бе унищожен уникалният музикален и обществен профил. Хибридната аудиовидеоплатформа Бин@р,  която цитирахте, заприлича на интернет страничка. Изчезнаха видеопрограмите, подкаста, архивните фондове, скандал се разви  около радиоплеъра…При тези възможности, които има БНР, това е печален резултат. Аз нямам право и не мога да бъда безучастен.. Особено когато отиващото си  ръководство пое война и срещу журналистите в най-персонифицираната медия. Моята професионална биография е тясно свързана с общественото радио, притежавам опит, знания и идеи, които биха могли да бъдат полезни за излизане от кризата и нови посоки на развитие.

 Какво е необходимо на радиото като обществена медия?

То има всичко, за да бъде още по-обществено. Искам да подчертая, че в областта на общественото радио България е много напред, особено сравнено със съседните страни. Интересът към  него  е висок, въпреки последните поражения, очакванията са също високи. В едно търговско радио можете да наемете няколко души, да заредите плейлистите и сте готов. БНР е друго явление и е много  рисковано да се присаждат обратно визии от частни медии. Защото БНР е най-големият продуцент на музика в страната, притежава огромни музикални и документални архиви и правата върху тях. БНР, освен че е многопрограмна медия, има шест музикални състава с различен профил – голям симфоничен оркестър, смесен хор, детски хор, Хор Радиодеца /за най-малките/, Биг-бенд, Оркестър за народна музика. Коя друга културна институция у нас има толкова музикални формации и може да ги поддържа на тези нива? За ръководството им бяха привлечени имена като Емил Табаков, Теодоси Спасов, Антоний Дончев, Димитър Христов, акад. Христо Недялков, Методи Матакев, още поредица от ярки имена. Общественото радио създава културен дивидент. Първо звукозаписно студио на БНР е сред най-добрите в Европа, ние го оборудвахме с уникален пулт, който записва в аналогов и цифров режим и притежава уникална стандартизираща цифрова настройка. Възстановихме и преоборудвахме концертните студиа в нашите регионални центрове, които заедно с откритите там, също по наше време, изложбени зали и медийни центрове, са център на културния живот в регионите. При това нашите регионални радиостанции са водещи медии в регионите си. Цифровизирани и преоборудвани  бяха всички ефирни комплекси на БНР. Това, което има в София, можете да го видите като унифицирана техника във всяка от нашите регионални радиостанции и във всеки момент БНР може да смени за секунди излъчващото си студио, както се е случвало при земетресения и големи обществени събития. Със спирането на малките предаватели на средни вълни, отиващото си ръководство на БНР нанесе голяма вреда на регионалната аудитория, защото хората във високопланинските и регионалните райони бяха изключени от предаванията на националните и регионалните програми, защото там няма УКВ покритие. Накърнен е обществен и национален интерес. Да не говорим, че по този начин бяха изключени и предаванията на майчин език за смесените райони, които бяха предназначени и за нашите сънародници от другата страна на границите. Вижте как една дребна некомпетентност може да нанася големи вреди.  За разлика от търговските медии, обществените имат и ангажименти, свързани със сигурността и достъпа до информация. Начинът на управление на търговските и обществените медии е много различен. И вие виждате тъжния резултат от пренесен опит от друга област чрез присадените „частни“ специалисти в сегашното управление на обществената медия. БНР на практика е един холдинг с 12 радиостанции, шест музикални състава, с цялата инфраструктура и 1350  души. При това то, сравнено с обществените радиа в други страни е в пъти с по-малка численост и в много пъти по-малък бюджет. Администрацията, според европейските стандарти, е под границата за ефективност, има такива стандартизирани критерии. Трябва да ви кажа, че онова, което беше направено в БНР, беше осъществено в условията на съкратено бюджетно финансиране и всеобща криза. За сметка на реорганизации, ребрандинг,  въвеждане на нови технологии. Нереално е да мислим, че бюджетите ще се увеличават, трябва да се мобилизират вътрешните резерви. Така че, на радиото е необходимо  стабилно, компетентно управление и устойчиво финансиране.

 БНР получи признание по ваше време като лидер в ефира, в технологиите. Но какво се случи след  това? Само месеци  след избора на това ръководство започнаха конфликти, протести и досега звучат „Лет ит би“ и „Вдигни очи“.

Още в самото начало стана ясно, че избраното ръководство няма визия за развитието на БНР. Поискани бяха 100 дни за размисъл, започна тотално отрицание на видими неща. Когато трябваше да се покаже нещо, нямаше какво. Лесно може да се направи сравнение, дори по отчетите, между направеното през последните три години и всеки от предишните мандати. Най-неприятното е разделението, което настъпи, изкуствено предизвиканата конфронтация между хората вътре. От този ход ръководството не спечели. Загубено е доверието в управлението. Липсата на диалог, надменното управленско поведение, необоснованото назначаване на хора на всички нива, ликвидирането на технологични постижения и несръчните опити за възстановяването им, две години празници за 80-годишнината... Всяко от начинанията беше съпровождано със скандал. Дори откритото тези дни Радио Кърджали, където само за шума се похарчиха доста средства, които можеха да се прехвърлят за проучвания на аудиторията и подготовката на по-обмислена програма.  Наследени бяха три европейски проекта. Остана само един. Намалели са допълнителните приходи, рекламата. Загубена е инерцията напред. Преекспонирането на спортните предавания, не особено сполучливите други идеи за  програмни промени, отслабената технологична поддръжка на програмите - много са натрупванията. Извършени бяха безсмислени одити – на мобилните връзки, предавателната мрежа, управлението. Резултатите от тях не се виждат, а средствата можеха да  отидат за закупуване на репортерска техника например, която не е обновявана от предишните години. Сменени бяха трима програмни директори, трима технически директори, трима директори на „Хоризонт“. От това нито на програмите, нито на техниката им стана по-добре. А правителството и парламентът, въпреки напрежението в държавния бюджет, съхраниха бюджетната поддръжка за обществените медии. Липсата на адекватна реакция по една от препоръките за бюджета доведе до още по-тежка управленска криза в БНР, след като беше решено грешките да се заличат през хонорарите  на  журналистите. Няма смисъл да се гледа назад, трябва да се гледа напред. Концепцията за „малките  стъпки“ наистина даде малко.

Ще успеете ли да направите ново технологично обновяване в радиото, както и да повишите възнагражденията на журналистите?

Има натрупан технически и технологичен потенциал, който трябва  да се използва по-ефективно и по-компетентно. Разбира се, необходим е нов поглед върху използването на технологиите, социалните мрежи, цифровите и интернет технологиите, хибридните платформи. Силен акцент трябва да се постави върху разнообразяването на съдържанието и платформите за приемане, върху ефективното съчетаване на линейни и нелинейни технологии. Едновременно с активна промяна на програмното съдържание. Заплащането на възнагражденията на всички, които работят в БНР,  ще се увеличава обосновано, постепенно, без да се нарушава финансовата стабилност на медията. Заедно с повишаване на качеството на програмите, на активността на всяко работно място и съобразно приноса на всеки. Има достатъчно механизми за това.  Всъщност технологиите дават възможност да се пестят средства.

Как ще избегнете скандали като този за Радио Кърджали, политизиране на общественото радио?

Радио Кърджали беше проект, който ние започнахме, но заради финансирането в прогнозите беше отложен за 2016 г. Изисква се сериозна подготовка за такъв проект – изучаване на аудиторията,  демографската среда, нагласите, потенциалната аудитория, акумулиране на финансов ресурс, техническа подготовка, солидна разработка и мотивация на програмните линии. Особено когато се работи в район със смесено население. Върху една честота да се смесят няколко програми не е особено сполучливо решение. При това  когато едната програма е на чужд език за част от населението. Недопустимо беше спорът за един безспорно необходим проект да се политизира. Както и се политизира  ефирът на програма „Хоризонт“ в спора около предаването „Деконструкция“. Да произведеш в ефир „ляво“ и „дясно“ предаване беше програмен и професионален абсурд. Той силно изнерви и отношенията между регулатора и медията.

И Вие май не бяхте в брилянтни отношения със СЕМ.

Причините бяха други, а и това действа мобилизиращо.

А как преценявате новия състав на медийния регулатор? Какви са очакванията Ви?

Мисля, че опитът от последните две години беше полезен за всички и колегите в новия състав на регулатора вече показаха, че ще търсят диалог, съгласие, спокойствие. Това са добри предпоставки. Познавам добре повечето от членовете на СЕМ. Смятам, че те са наясно, че от избора на генерални директори на обществените медии ще зависи много и за самите тях, за тяхната дейност. Всички сме убедени, че без диалог няма движение напред. 

Възможно ли е сливане на БНТ с БНР?

У нас всичко е възможно. Въпросът е дали е необходимо. Мисля, че има нужда от съгласуване и синхрон на политиката на двете обществени медии в редица области – новите технологии, цифровизацията на излъчванията, продуцирането на програми. Създаването на обществен холдинг при запазване на самостоятелността на двете медии в перспектива може да се окаже добра идея, но това е процес, който отнема години и изисква допълнителни инвестиции. Тази идея  не може да се разглежда  като акт, а по-скоро като процес в средносрочна перспектива. Защото икономиите в една област може да доведат до непреодолими разходи в друга. Приближаването на технологиите изисква по-голямо разнообразие на съдържанието, програмен и съдържателен плурализъм. Когато става дума за обществени медии, които формират ценности и културен дивидент, трябва да се подхожда с повишено внимание. Засега двете медии се нуждаят от по-ефективно вътрешно управление, според мен.

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Едуард Ераносян
Треньорът на Локомотив Пловдив говори за стила на игра, който иска да наложи в тима
Не харесвам селския футбол"

Още бисери