Иван Андреев: Трагедия след трагедия! Докога?

Публикувана: 16 Май, 2016 14:02
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1546
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

През 2013 година, точно месец преди Деня на миньора загинаха 5 човека - миньори. Шест години по-рано загинаха други миньори, чиито семейства също ги чакаха да се върнат вкъщи. Още по-преди беше обгазена цялата смяна в рудника и загинаха двама миньори. Един от тях беше мой приятел.

Преди дни получих информация за поредната злополука в рудник „Ораново“. Двама колеги отиват на работа, за да изпълнят служебния си дълг, но вместо да се върнат вкъщи, ги откарват с линейки в тежко състояние.

Това е поредната тежка злополука в този рудник.

Трагедия след трагедия! Докога?, пита в позиция инж. Иван Андреев, изп. директор на БМГК по повод поредния инцидент в мина „Ораново“

Докога държава, работодатели, синдикати, докога самите работници в мините, докога всички ще търпим неспазването на правилата за здраве и безопасност да е принцип в работата. Тези правила, които защитават живота и здравето на всеки работник трябва да са „Библия“ във всяка една добивна компания в България, първостепенна отговорност за всяко ръководство.

Основен ангажимент на работодателя е да осигури здравословни и безопасни условия на труд. Това е законово-регламентирано и трябва да се изпълнява. За мен и за БМГК цената на човешкия живот категорично не се равнява на платените обезщетения при смърт или на глобите при неспазването на правилата. Защото ежедневна грижа на всеки собственик на предприятие е да гарантира, че работещите в неговите обекти хора, се връщат всеки ден живи и здрави при семействата си.

През 2009 г. беше разработен нов Правилник за Минно-спасителните служби (МСС). Много важен документ, защото определя категорично отговорностите в случай на инцидент. Институциите не можаха да се разберат от къде да се финансира. И така, старият правилник за минноспасителна и газоспасителна дейност от 1994 г. остана в сила. Има много несъответствия в Правилника и сегашната социално-икономическа ситуация в страната. Най-фрапиращата е, че водещ експерт във всяко звено трябва да притежава професионална квалификация „Фелдшер“, а такива специалисти не се обучават от години. Трите служби - в Мадан, Бобов дол и Черно море останаха на доизживяване. Собствениците на компаниите се грижат за тях и ги оборудват доколкото могат, но това са огромни средства, защото службите трябва да имат капацитет да обслужват всички минни обекти в региона. А това трябва да е държавна политика или поне да е споделена отговорност с бизнеса.

След новината за спиране на "Мина Черно море" преди няколко седмици, колкото и да е лошо състоянието на МСС там, тя спира напълно дейността си и цяла Източна България остава без такава служба.

От 2010 г. се опитваме да актуализираме трите основни правилника за безопасност при работа в минерално-суровинната индустрия. През 2012-2014 г. беше актуализиран, обсъждан, многократно коригиран и накрая приет от всички инстанции този за подземен добив на метални и неметални полезни изкопаеми. За съжаление все още не е влязъл в сила. Причини много - до една несериозни! Другите два, чийто последни редакции датират от осемдесетте години – за въглищни находища и за открити рудни и нерудни находища все още са в графата „бъдещи“.

През 2013 г, при предишните фатални случаи в „Ораново“, тогавашния министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев инициира работна група с основна задача: анализ и предложения за мерки за подобряване на условията на труд в подземните рудници. Работната група беше сформирана в края на месец юли 2013 г. и включваше експерти от държавната администрация, научните организации и бизнеса, като всички участници работиха усилено за постигане на целта. В началото на септември 2013 г. докладът, заедно със съответните предложения, беше представен на министър Стойнев. Всички бяхме доволни от направеното и въодушевено се готвехме да продължим нататък. За съжаление, оттогава не се е случило нищо. Докладът потъна някъде – не знам къде.

Шокиращо, при разследването през 2013 г., след смъртните злополуки тогава, се оказа, че в „Ораново“ се работи дори без съгласуван годишен проект. Недопустимо! Не мина много време и мината пак беше пусната да добива въглища.

Днес, 3 години след трагичния инцидент, пак имаме сериозна злополука с миньори. И ако се вгледаме в статистиката положението не се е променило:

По данни на Главна инспекция по труда за периода от м. юли 2013 г. до 10 май 2016 г. рудник „Ораново“ е бил проверяван 16 пъти от Регионалната инспекция по труда. Констатирани са 105 нарушения, свързани с безопасността на труда. Сред основните причини, наред със старата и неподдържана техника, се посочва и не укрепване на галериите, в които се работи.

105 нарушения!?! Броят ли е незначителен или какво?

Знам, че самите Правилници не спасяват, но те дават опита на експертите, дават най-добрите решения, помагат в организиране на дейността. Хората сме тези, които имаме отговорността на първо място за собствената си безопасност, после на всички наши колеги, подчинени.

Затова призовавам:

Pаботниците и служителите, които работят в „Ораново“, да не изпълняват нареждания и заповеди, които са в разрез с установените норми и правилници и имат потенциал да застрашат здравето и живота им.

Оперативните ръководители, които работят в рудник „Ораново“, да не нарушават правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Да изискват от собственика на мината да осигури подходящите условия за работа. Да възпрат всеки работник или служител, който воден от страх от уволнение или други причини, настоява да извършва задълженията си с риск за неговия живот.

Ръководството на компанията-собственик да преразгледа своите бизнес-планове с оглед осигуряване на достатъчно инвестиции, нужни за гарантиране здравето и безопасността на миньорите. Сред инвестициите са както такива за осигуряване на достатъчно високо ниво на мерки за групова и индивидуална защита, така и за възприемане на безопасността като основен принцип на планиране и оперативна работа. Моето настояване и очакване е ръководството да предприеме нужните мерки, с които да направи така необходимите промени, за да се опази живота и здравето на всеки миньор. Според мен мерките трябва да включват и обучения по безопасност с практическа насоченост на всеки един от работещите в рудниците; строг контрол за спазване на правилата за безопасност и отстраняване на нарушенията; координация с Минно-спасителна служба Бобов дол и включването й в Плана за действия при аварии на предприятието.

Синдикалните организации да застанат твърдо зад своите членове и категорично да защитят правата им. Това е ангажимент, който са поели пред тях.

Държавната администрация категорично да покаже, че живота и здравето на гражданите стои по-високо от всякакъв интерес. Ако собственикът продължава да действа неадекватно, да поеме отговорността и да затвори рудника. Да предприеме незабавни действия за приемане на чакащите актуализация правилници за безопасна работа и Минно-спасителните служби. Да осигури необходимите структури и работещи инструменти за контрол, така че максимално да се повиши нивото на безопасност.

Накрая, но не на последно място, смятам, че безопасността е работа на всички нас, които работим в среда с много висок риск. Собственици, ръководители, оперативни началници и работници. Преди да направим разпореждане или да предприемем действие, трябва да сме напълно уверени, че сме взели предвид опита и разпоредбите на нормативната уредба, че сме се съобразили с минно-техническите и геоложки условия на работното място, знаем възможните решения в случай на авария и най-важното, сме готови да се справим адекватно! С общи усилия, защото работата в рудник е „колективна игра“. С усилията на ВСИЧКИ ще се справим!

Ако някой нехае за безопасността, той не е за нашия отбор. Такъв човек не ни трябва и най-колегиално трябва да го помолим да не нарушава нашата дисциплина и да напусне екипа. Защото, убеден съм, че 99% от всички по веригата влагат огромни усилия, за да се постигне нулев травматизъм, но останалата част, колкото и да е минимална вреди както на дисциплината, така и на имиджа на целия отрасъл. Ръководствата на водещите компании в отрасъла влагат огромни средства и усилия, за да покриват всички европейски и световни стандарти по безопасност и така чертаят устойчивото бъдеще на индустрията, по който път вярвам ще вървят всички. Но не можем да допускаме повече компромиси. Тези, които още се колебаят кой път да хванат им препоръчвам или да последват примера на лидерите или да се занимават с друго! Не може повече да рискуваме живота и здравето на хората си!

Безопасността преди всичко!

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.