Холивуд спокойно може да създаде филм за историята на Бригс Суифт Кънингам. Пък и би трябвало. Синът на банкер от Сисинати и кръщелник на един от съдружниците в Proctor & Gamble бързо се прочува в хайлафа с вкуса си към състезанията - по голф, яхтинг и най-вече автомобилизъм. Познава "подходящите" хора, много от които богати също колкото него, и бързо се превръща в звезда на Американския клуб за спортни автомобили. След като печели няколко отвъдокеански надпревари веднага след Втората световна война с уникалния си "Bumerc", реставриран Mercedes-Benz SSK с двигател от Buick, Кънингам започва да се цели по-високо.
През 1950 г. неговият отбор участва в 24 часа на Льо Ман с два практически стандартни Cadillac-а и за всеобща изненада печели 10-о и 11-о място - забележително постижение по мнението на повечето специалисти. Този успех окуражава Кънингам да се заеме с конструирането на "по-специални" автомобили. Така през 1950-51 г. се появяват С1 с двигател Cadillac V8 и С2, оборудван със съвсем новия тогава Chrysler Hemi V8.
Три коли от втората модификация участват в Льо Ман ''51 и макар да не финишират, една от тях държи второто място доста продължително време, което ражда идеята да се произвежда спортен автомобил, базиран на механиката на С2. Проектът логично получава името С3 и остава първият и последен Cunningham, продаван някога на цивилни лица.
Подобно на състезателния си предшественик, С3 се оборудва с двигател Chrysler Hemi. Моделът и до днес се смята за един от най-скъпите американски автомобили на всички времена. Всъщност самата му концепция е "да отвее" всичко, което Италия може да създаде по това време. Именно затова Cunningham натъртват на изключително елегантната и стегната каросерия, която няма абсолютно никакви допирни точки с автомобилната мода в Щатите от началото на 50-те. С3 разполага с доста внушителни за двуместна кола габарити, но към дизайна е подходено крайно внимателно и деликатно. За да се опъне на Ferrari - най-очевадния съперник на отрочето му, Кънингам се обръща за помощ към Джовани Микелоти, който по това време работи за Алфредо Виняле в неговата Carrozzeria Vignale. Нещо повече - каросерията не само е проектирана в Италия, а и се произвежда там.
Изработката на всеки С3 отнема невероятно много време, пари и нерви. Готовите шасита се транспортират до Торино. Кънингам се спира на този вариант, след като разбира, че в противен случай само технологичните разходи по всеки екземпляр биха възлезли на $15 000. В Италия ръчно изработените купета се монтират и готовите коли се връщат обратно във фабриката във Флорида.
Това позволява свиването на крайната цена до $10 000 (срещу $4 000 за най-скъпия Cadillac Coupe ''53). По-късно Бригс Кънингам ще признае, че не само не е спечелил от проекта, а е загубил маса пари за изработката на всеки С3. Финансовите трудности осуетяват плановете му да създаде и четириместен седан с удължена база, който вероятно би бил наистина великопелен автомобил. Въпреки това и постигнатото си струва. Цивилният Cunningham е дяволски бърз, красив и желан автомобил и само прекомерно високата цена го обрича на неуспех. През 1955 г. производството е прекратено, след като са сглобени едва 19 купета и 9 кабриолета. Крахът на проекта се дължи и на факта, че Кънингам е принуден да повиши цената на невъзможните $11 500. За сметка на това днес Cunningham C3 се смята за значително по-ексклузивна колекционерска рядкост от кой да е европейски суперкар от същия период.
Димитър ДИМИТРОВ
AvtoMitak@avto.bg