Необходимостта от ESP

Все по-завишените изисквания към сигурността на пътя поставиха въпроса за задължително оборудване на автомобилите с ESP. Предвижда се това да влезе в сила поетапно – например първо при товарни автомобили, превозващи опасни материали. По-късно задължението ще обхване и новите леки коли. Какво всъщност представлява ESP и как действа тази система? Кратък отговор на този въпрос ще се опитаме да дадем сега.

ESP (Electronic Stability Program) е най-разпространеното от множеството съществиващи съкращения на системата, която помага на водача да овладее автомобила в критични ситуации посредством електроника. В зависимост от производителя названията са различни - ESC, VDC, VSC, DSC, DSTC, но при всяка една от тях принципът на действие е идентичен.

Задачата на ESP е електрониката да осъществява конторл над т.нар. напречна динамика на автомобила, като по този начин предотвратява занасяне и странично приплъзване.

Първообразът на ESP, под название "Управляващо устройство", е патентован от компанията Daimler-Benz още през 1959 година. Реално обаче то е внедрено в автомобил чак през 1994 година. От 1995-а системата влиза в серийното оборудване на Mercedes-Benz CL 600, а впоследствие и на всички S-класи.

Днес системата за динамично стабилизиране е достъпна на практика почти за всеки нов автомобил. Как обаче действа това електронно устройство?

Съвременните електронно стабилизиращи програми са взаимносвързани с ABS-а и електронния блок на двигателя, като ESP активно използва компонентите им. Така се получава единна система, работеща комплексно и обезпечаваща цял набор от спомагателни противоаварийни действия.

Структурно ESP се състои от електронен блок - контролер, който постоянно обработва сигнали, постъпващи от многочислени датчици. Системата използва и стандартните датчици на ABS-а, както и този, който отчита позицията на волана. Основната информация обаче постъпва от два специални сензора, засичащи ъгловата скорост на вертикалната ос и напречното ускорение. Данните за това ъглово отклонение служат за изчисляване на опасността от загуба на стабилност при движение по определена траектория и дадена скорост. При установяване на надвишение на предварително установените стойности контролерът отчита опасност и започва да действа.

За да се върне автомобилът в правилната треактория, системата задейства спирачките на едно или няколко от колелата, в зависимост от ситуацията. Едновременно до електронния блок на двигателя достига команда за намаляване притока на гориво и отнемане на част или целия въртящ момент. Системата работи и при ускорение, и при спиране, а алгоритъмът зависи от конкретната ситуация и от типа предаване на въртящия момент към колелата - предно, задно или 4х4.

При автомобилите, оборудвани с автоматична скоростна кутия с електронно управление, ЕSP е способна да коригира и работата на трансмисията, като е възможно дори и превключване на по-ниска предавка или преминаване на зимен режим, ако е необходимо.

Някои от най-опитните водачи изпитват трудност при управление на автомобил с ESP. За тях е предвидено и изключване на системата, но в повечето случаи това действие не е препоръчително.

Въпреки всички предимства на електронната стабилизираща програма, не трябва да се пренебрегват основните закони на физиката. Задължително условие е водачът да има глава на раменете и да знае, че все пак действието й не е безгранично. Безспорен факт е, че ESP е много важна част от активната безопасност на автомобила.