Притежаването на автомобил става все по-скъпо и натоварващо удоволствие навсякъде по света. Наред с усложняването на чисто логистичните проблеми в големите градове се променят и психологическите нагласи. Ако допреди 10-ина години личната кола се смяташе за едва ли не задължителна придобивка и безалтернативна застраховка за свободата на придвижване, днес все повече млади хора предпочитат да си спестяват отговорностите и разходите по поддръжката и експлоатацията на собствено возило в полза на добре организирания обществен транспорт.
Социолози и психолози са единодушни, че особената връзка, която сме свикнали да изграждаме с автомобилите си, надали някога ще закърнее. Огромната част от хората ще продължат да предпочитат колите си пред влаковете и автобусите. Това обаче не значи, че не може да се измисли компромисен вариант, който да обединява най-доброто от двата свята. Например човек да може да ползва кола по всяко време без да я притежава.
Първите за въвеждането на организирана система за споделено ползване на автомобили или "каршеринг" датират още от края на 40-те години на миналия век. Първите работещи програми от този тип обаче са осъществени с твърде променлив успех в края на 60-те и началото на 70-те във Франция и Холандия.
Идеята се възражда в началото на новия век, когато множество компании за автомобили под наем започват да експериментиратс услуги за споделено ползване на коли. Скоро на пазара излизат и производители, които също имат апетити този неразработен сегмент. През 2008 г. в играта се включва Daimler AG, чиято система car2Go оперира в над 30 града в Европа и Северна Америка, а от април тази година и в китайския Чунцин.
Идеята за споделеното ползване на на автомобили следва прост принцип. Колата се наема за определен период от време (често дори за час) от членове на своеобразни клубове, които плащат дребна сума за правото да използват услугата.
Моделът очевидно работи, тъй като към декември 2012 г. по света вече е имало 1.7 млн. членове на системи за каршеринг в 27 страни. Най-големите мрежи в Северна Америка и Европа са Car2Go с 900 000 абонати и 12 000 коли и Zipcar с 767 000 абоната и 11 000 коли. По данни на Navigant Consulting през 2013 г. услугите от този тип са генерирали печалба от $1 млрд. в световен мащаб с тенденция да достигне $6.2 млрд. през 2020-а. Авторитетното сп. Economist пък вижда в каршеринга такъв потенциал, че прогнозира в обозримо бъдеще една споделена кола да заменя 15 лични.
Напредъкът на мобилните технологии със сигурност ще допринася тепърва за нарастване на популярността на този тип услуги. Днес всички разплащания се извършват през приложения за смартфон и таблет. Най-големите оператори като Car2Go предлагат гъвкави тарифи за всякакви транспортни нужди, като абонатът не трябва да мисли нито за горивото, нито за паркирането. Ако нивото в резервоара или зарядът в батерията спадне под определена норма, приложението предупреждава, като дори предоставя толеранс от време за зареждане, за което не се плаща, а паркоместата обикновено е безплатно по силата на споразумения с градските власти.
Системата е автоматизирана до такава степен, че автомобилът се отключва, стартира и заключва през телефона. Всяка кола се следи дистанционно не само за да се отчита дължимото от абоната, а и да се наблюдава техническото ѝ състояние. Гориво се зарежда с карти, а в случай, че автомобилът е електрически - на съответните бързи зарядни, с които 40% от капацитета на батерията се попълва за около 10 минути.
На пръв поглед услугата не изглежда никак евтина. Освен първоначалната такса за правото да бъде използвана, се плаща и дневен наем. Тарифите започват от около 24 евроцента на минута или €14 на зас за наем на Smart. Като се калкулират горивото, спестеното време и разходите за поддръжка, застраховки и паркинг в най-натоварените части на градовете, сметката започва да придобива доста по-трезви измерения. Неслучайно каршерингът процъфтява дори в Съединените щати и Германия, където преклонението към личния автомобил има почти религиозни мащаби.