Петдесетте години на миналия век са времена без аналог за състезателното автомобилостроене в Щатите. Пилоти като Дан Гърни, Карол Шелби, Фил Хил и Мастън Грегъри започват кариерата си в гонки по прашните пътища на Южна Калифорния и стигат допистите в Европа. Популярността на щата сред производители и състезатели става толкова голяма, че ентусиасти и авантюристи пристигат от цялата страна. За няколко години Южна Калифорния става райско кътче и мечта за всеки конструктор, отдаден на експериментаторството и майсторлъка в хот род културата. Гаражни специалисти със странни имена Ol’ Yaller започват да предизвикват, а от все по-често и да побеждават Ferrari, Maserati и Jaguar в собствената им игра.
Един от многото мераклии е Бил Девин, който за жалост няма нищо общо с България. Роден през 1915 г. и израснал в Оклахома, талантливият конструктор влиза в занаята още като дете. На 15 вече работи в автосалона на баща си, а на 20 вече го знаят като най-способния майстор в окръга. Времената обаче са трудни и семейството решава да си търси късмета в Калифорния. Именно там след края на Втората световна война Девин се развихря с пълна сила. Пробва се успешно като състезател, но истинската му дарба е конструирането на собствени шасита за състезателни коли. Бил се слави като един от най-добрите заварчици в бранша, а и опитът с авиационна механика от годините на войната му помагат да създава удивително леки и балансирани автомобили за писта. След като става известен в средите, Девин започва да продава комплекти за самостоятелно сглобяване и става един от първите, които въвеждат тази британска мода в Щатите. През 1957 г. обаче Бил се впуска в малко по-различно начинание. Вместо максимално евтин и пределно прост като конструкция модел, той подготвя амбициозен спортен автомобил. Вместо компактните европейски донори с резпилени четирицилиндрови мотори, които използва дотогава, Девин се захваща с пълноразмерен състезателен болид, който да се ползва по улиците. SS се екипира с V-образен осмак от Corvette с мощност 270 к.с. Автомобилът има пространствена рама от алуминиеви профили и каросерия от фибростъкло. Комплектът за самостоятелно сглобяване се продава за по-малко от $12 000, което се смята за невъзможно ниска цена за возило от такъв клас. Колата тежи по-малко от тон, развива максимална скорост от над 250 км/ч и достига 100 мили в час (160 км/ч) под 16 секунди. През 50-те години с такива показатели не може да се похвали нито един автомобил, продаван свободно в Щатите. SS - напротив - може не само да се купи за смешна сума, а и всеки собственик получава шанса да внася каквито пдобрения или изменения поиска в процеса на сглобяване. От тази опция обаче се възползват малцина, защото Бел Девин бързо се налага като един от най-прецизните и вманиачени в детайла доставчици на подобни коли. В юлския си брой от 1961 г. списание Car&Driver дори го нарича “Оклахомския Енцо Ферари”.
До днес не са оцелели много коли от модела. За да поддържа качеството, на което държи най-много, Девин се инати рамите да бъдат произвеждани в Англия, където са най-способнибните специалисти по алуминия. Това ги оскъпява много, а заради нередовните доставки и стачките на флотските работници неустойките почти стопяват печалбата. Редкият SS се цени високо от колекционерите отвъд Океана, където познават работата на Бил Девин. Мнозина припознават в красивия роудстър линиите, които десетина години по-късно ще се превърнат в класика с Cobra.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.