Кризата "КТБ" извади наяве дефицити и пороци на банковото законодателство, което всички намирахме в пълна хармония с най-модерните европейски норми. Едва затварянето на КТБ разкри пукнатини, празнини и кривини, дотам сериозни, че Европейската комисия да открие срещу България поредна процедура, (неправилно) наричана "наказателна". Infridgment procedure ("производство по нарушение") е обичайният ред за отстраняване на открити от Комисията несъответствия между националните законодателства и общоевропейските норми, установени с директивите. С тази процедура срещу
дежурното момче за бой,
България, комисията "Барозу" повдигна на сбогуване общ за всички страни в ЕС въпрос - откога тече срокът за изплащане на гарантирани от държавата депозити в банки.
България не е единствената страна, в която гарантът плаща едва след установяване на несъстоятелността на банката, която дължи парите. Със своеобразния тест върху България брюкселската бюрокрация се опитва да наложи своето ново откритие - че държавната гаранция по депозитите трябва да се активира и гаранционните фондове да плащат без други отлагателни условия веднага щом гарантираните суми станат "недостъпни" за вложителите.
Ако "пробие" своето ново тълкуване, Комисията ще наложи поредна революция в европейската банкова система и ще превърне държавните гаранции върху влоговете в наистина оперативен финансов инструмент, който вече няма да зависи от решения на съдилища или административни власти, а ще се действа автоматично. Това ще е една добра и важна промяна, тя ще увеличи конкурентоспособността на европейските банки за сметка на допълнително натоварване на публичните фондове. Но България няма да послужи за тест, защото нашите власти няма да чакат да се произнесе Европейският съд. Ние сме толкова послушна държава, че, без да гъкне,
парламентът веднага ще измени закона
за гарантиране на влоговете в банки точно в духа на новото брюкселско тълкувание. Тогава производството ще отпадне, а ние, най-бедната държава в ЕС, ще станем световен шампион по скорострелно плащане на държавни гаранции на банковите влогове. Но това е само видимият ефект на европейската процедура за несъответствие. Много по-тежки последици ще имат констатациите на комисията "Барозу", с които се мотивира наказателната акция, аргументите
срещу ефективността на банковия надзор
Те са абсолютно несъстоятелни. От никой надзорен орган не могат да се очакват чудеса и пророчески умения до степен, че да предвиди и да предотврати не само опасността от търговска несъстоятелност на надзираваните банки, но и от външни враждебни нападения върху тях. Все едно да виним полицията, че не е предотвратила някой обир. Българският банков надзор работи доста по-добре от подобните органи в други европейски страни. Не е честно върху надзора да се стоварят всички вини. От друга страна, това е много лесно (за политиците) и много опасно (за държавните финанси и за всички обитаващи страната). Голямата
опасност са съдебните процеси
които ще отприщи евентуално решение за обявяване на КТБ в несъстоятелност. Всички ще се втурнат да съдят БНБ и държавата - неудовлетворени вложители, държатели на облигации, издадени от КТБ, досегашни акционери... Всички ще твърдят, че са жертва тъкмо на неправомерни действия и бездействия на надзорните органи. Не се наемам да гадая кой съд, дали и доколко ще допусне и уважи такива искове. Но те са сериозен риск. Този риск е един от многото аргументи, че за държавата е по-изгодно (ако предпочитате - по-евтино) да подкрепи и опази живи двете банки в групата КТБ, вместо да ги хвърли в несъстоятелност. В тази ситуация изпъкна и друг проблем, за който досега едва ли някой се е замислял:
банковият надзор трябва да излезе от БНБ!
Няма да изреждам известните теоретични мотиви за разделянето на надзорната администрация от централната банка в Европа, в САЩ и практически всички развити страни в света. Теорията смята за доказан факт, че обединеният финансов надзор - върху банките и върху всички други финансови институции и пазари - е по-ефективен. Друг път ще обърна внимание как тъкмо кризата с КТБ показа, че мястото на банковия надзор е в Комисията за финансов надзор, защото доказа колко зле е работила връзката между БНБ и КФН досега. Тук искам особено да подчертая колко
опасно е съчетанието на надзор и трезор
Разумният човек не би държал експлозив там, дето пази парите си: ако експлозивът гръмне, ще унищожи и разпилее пачките. В БНБ са парите на нацията и на държавата. Към 15 милиарда евро е валутното покритие на лева. Други близо 2 млрд. евро са вложени в дълготрайни и оборотни активи на банковото управление на БНБ. Огромната маса активи прави БНБ атрактивна цел за местните и международните любители на съдебните битки. Както казват на адвокатски жаргон, БНБ е "highly suable" (твърде подходяща за съдене).
Представете си за момент, че европейските и международните съдилища, където ощетените от кризата КТБ несъмнено ще съдят и БНБ, и държавата, уважат исковете им. Тогава ще посегнат върху всички активи на ответника БНБ, т.е. ще пипнат парите на валутния борд заради провалите на БНБ като орган за банков надзор. Това само по себе си е опасно. А опасността лесно се елиминира, ако надзорът излезе от БНБ и отиде на бездруго логичното си място КФН. За разлика от тъпканата с милиарди евро централна банка, една хранена с бюджетни средства комисия е твърде постна цел за съвременните международни съдебни конкистадори.
А онези, които си мислят, че преувеличавам опасността държавата България и институцията БНБ да бъдат осъдени по казуса "КТБ", ще посъветвам да проучат съдебната победа на хедж фондовете срещу Аржентина. Някои от същите фондове днес държат и облигации, издадени от КТБ.