В България ски-туризъм просто не може да има. Това заявиха зелени еко активисти на среща на 12.01.2015 г., организирана от министъра на туризма Николина Ангелкова, която бе поканила неправителствени организации, за да чуе становищата им по темата „Планински туризъм“ в България.
В събитието участваха „Зелени Балкани“, Фондация „Биоразнообразие“, Сдружение за дивата природа „Балкани”, WWF, „Световен фонд за дивата природа“, Форум „Природа“, „Природата за хора и регионите“ и още няколко неправителствени организации.
Андрей Ковачев от Сдружение за дивата природа „Балкани” говори за цените и качеството на туристическите услуги в България. Той заяви, че рентабилността в планинския туризъм е много ниска и, че заплатите в сектора са най-ниските (камериерки, готвачи и т.н.). Смята, че човешкият капацитет е основният проблем. Даде примери и разказа личните си наблюдени от последното си посещението в Гърция.
Стефан Аврамов – Българска фондация „Биоразнообразие” разказа за проекти, в които участва („Тракийско злато”, издаване на пътеводители, нов проект в източните Родопи и т.н.). Основно с холандско финансиране. Оплака се, че не срещат никаква подкрепа от държавата. Уточни, че заедно с холандските си парньори, очакват финансова подкрепа (за тяхно издание – пътеводител), каквато не са получили.
Той бе репликиран така: "Напомняме на господина, че в България туризмът е частен сектор и не всеки проект може да очаква помощ от държавата."
Тома Белев, който се представи като част от „Асоциация на парковете в България” заяви, че добър туризъм има, когато той се прави 24 часа на ден и 365 дни в годината. Сега в България туризмът е 3 месеца на морето и със същия персонал 3 месеца в планината. Най-големите туристически обекти в България чрез офшорните си дружества изнасят печалбите си в чужбина, не са регистрирани на място. Белев изрази несъгласието си, чрез сметките си за ток (към ЧЕЗ) в София да плаща за новата инфраструктура (на ЧЕЗ) в Банско. Аналогично е против изграждането и финансирането от държавата и еврофондовете и на останалата инфраструктура в Банско (канализация, пречиствателни съоръжения и т.н.), които работят 3 месеца за 40 000 човека, а през останалото време за 12 000 човека. Белев смята, че с най-добри переспективи в БГ е пешеходният туризъм (с най-дълга история, имаме най-добре маркираните и най-дългите маршрути), балнеологията, културно-историческият, приключенският, виненият и хранително-вкусовият туризъм. Според него, проблем било криенето на приходи от туризъм, не се отчитали реалните обороти. Белев категорично изключва развитието на ски-туризма като възможност за развитие, защото не спазва принципите.
Евдокия Манева - Форум „Природа“ – говори за стратегия, подготвена от специалисти от БАН. Акцентира, че масовият туризъм е основата, а алтернативният - надгражда. Той за това е и алтернативен. При алтернативния туризъм се сблъскваме с манталитета на местното население. В България нямаме традиции в обслужването на гости в дома (в смисъла на бизнес).
Министър Ангелкова заяви, че работят по стратегия за устойчиво развитие на туризма, но не от 100-200 страници, а по-скоро като пътна карта. За тази година акцентът е върху културно-историческият туризъм. Подчерта, че основната причина за тази среща е желанието й да разбере в детайли какви точно са аргументите срещу развитието на ските, там където е възможно. Може ли да се постигне баланс?Даде примери от държави в Европа с развита ски-инфрастуктура и с намерени баланскирани решения между защитени територии и ски-инфраструктура (Доломити и т.н.)
Пожела да чуе защо точно са против в дълбочина.
Тома Белев разви тезата, че всъщност в България сме на предпоследно място в Европа по защитени територии с 5.5% „класически” защитени (според ЗУТ), в които основната цел е защита на природата.
Размениха се реплики от няколко участника.Министър Ангелкова даде нови примери (Австрия, Швейцария). Беше репликирана от Андрей Ковачев с данни за разликата в средната надморска височина между България и Австрия – 500 м. и между България и Швейцария – 1000 м.
Тома Белев каза, че към момента ски зони в България за построени със закононарушения – Банско и, че в момента има дело за укриване на данъци от „Юлен” АД и „Витоша ски”.
Андрей Ковачев поиска да се направи изследване за плътността на ски-пистите в България и Австрия (площи, наклони и т.н.). Според него у нас е по-плътно. Разказа за съгласуван ски-проект (КОМ-Берковица), който не се прави. Направен бе и извода, че инвеститорите са лошите. Отново повтори тезата си, че най-ниските заплати у нас са в туризма (камериерки, готвачи) и, че рентабилността в зимния туризъм е много ниска.
Евдокия Манева заяви, че колегите от НПО-тата не са честни и откровени в отговорите си, а и не звучи добре, представящ себе си като еко-експерт ( визирайки Андрей Ковачев) да обяснява на министъра на туризма за рентабилност и други икономически категории в туризма.
Министър Ангелкова благодари за коментара и подкани отново да чуе обяснение защо в България не е възможно да се развива ски-инфраструктура. Даде нови примери за новостроящи се големи ски-проекти в съседните Турция и Румъния.
Според Георги Стефанов – WWF основните причини са неспазването на законите и трайните климатични промени водещи до високи температури, липса на сняг и проблеми с питейната вода, породени от системите за технологичен сняг. В заключение, според него, „Ски-туризъм просто не може да има”.
Андрей Ковачев се изказа за възможните компромиси и даде пример от работата му по проект в западна Стара планина, където са коригирали границите на защитени зони заради инвестиционни проекти. Той смята, че трябва да се развива социалният туризъм (да се стремим към по-ниски цени в туризма).
Министър Ангелкова покани зелените НПО-та да излъчат техен представител, който да бъде включен в Националния борд по туризъм. Пое ангажимент в близките 10 дни да организира нова среща в по-широк формат по темата планински туризъм с инвеститори, бранш, НПО-та, местни и т.н.
Представителят на „Природата за хората и регионите“ не се изказа.