Коментарът е на частния банкер Бранимира Милушева, старши специалист „Частно банкиране” в ПИБ, специално за Факти.бг
Държавните ценни книжа (ДЦК) представляват специфична форма на кредитиране, при която кредитополучател е държавата, а емитент – правителството. ДКЦ са гарантирани от държавата. Инвеститори могат да бъдат всички български или чуждестранни физически и юридически лица. Съществуването и циркулацията на ДЦК се обуславят главно от необходимостта да се финансира текущият бюджетен дефицит. Освен за покриване на текущия бюджетен дефицит, ДЦК се емитират и за погасяване на вече взети заеми, за обезпечаване на касовото изпълнение на бюджета или за компенсиране на неритмичността в данъчните постъпления.
Съвместно с Българска народна банка (БНБ) Министерство на финансите регламентира реда и условията, при които се осъществяват емисиите на ДЦК на вътрешния пазар. Те се емитират в следните случаи:
• за финансиране на бюджетен дефицит;
• за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми;
• за рефинансиране на държавния дълг в обращение на датата на падежа
или преди нея;
• за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции;
• за подкрепа на платежния баланс на страната.
Държавните ценни книжа могат да бъдат деноминирани както в лева, така и в евро, щатски долари или в друга валута.
Видове ДЦК
Според срока до падежа: краткосрочни, средносрочни и дългосрочни. Краткосрочните се наричат съкровищни бонове и се емитират със срок до падежа (матуритет) до една година. Средносрочните – съкровищни талони или билети са ДЦК със срок на изплащане от една до пет години включително. Дългосрочните, наричани съкровищни облигации, са ДЦК със срок на изплащане над пет години.
Пазар на ДЦК
Продажбата на ДЦК се осъществява от БНБ за сметка на държавата чрез аукциони. В аукционите могат да участват банки и други инвестиционни посредници, фондовите борси и инвестиционните дружества, одобрени за първични дилъри. Аукционът на практика е търг, който печелят тези, които дадат най-висока цена за номинала. Първични дилъри са финансовите институции, които имат право да участват в аукционите за продажба на държавни ценни книжа. Те трябва да поддържат определено количество държавни ценни книжа в портфейлите си. В аукционите могат да участват и фирми, и граждани чрез финансови институции - първични дилъри. Това се прави чрез т. нар. несъстезателни поръчки, за които се запазват по 30% от книжата, предлагани на всеки аукцион. Наричат се несъстезателни поръчки, защото в заявката предварително не се посочва цена. Фирмите и гражданите купуват държавни ценни книжа по средна цена, формирана на аукциона.
Рискове
Естествено и при инвестирането в ДЦК са валидни общите инвестиционни принципи, краткосрочните ценни книжа са свързани с по-малък риск от дългосрочните, ценните книжа с фиксиран доход са по-рискови от тези с плаващ.
Рискът от неплатежоспособност на практика не съществува, тъй като изплащането на главниците и лихвите е гарантирано от възможността на държавата да налага и събира данъци, а също така и да емитира нови ценни книжа.
ДЦК са директно задължение на правителството и инструмент за финансиране на бюджетния дефицит. По своя характер те са високоликвидни, като изплащането им на падежа е гарантирано с пълната законодателна сила на държавата. Това тяхно качество им придава статут на доминиращ инструмент на финансовите пазари. ДЦК заемат висок относителен дял в борсовата търговия. В някои развити страни сделките с тях достигат до 80% от оборота на пазарите.
Можете да се свържете с ПИБ на e-mail:privetebanking@fibank.bg или с някой от нашите консултанти:
02 / 800 20 58 – Таня Кръстева
02/ 942 66 51 - Ани Минкова
02/ 800 26 11 – Бранимира Милушева
*Представената публикация има изцяло информационен характер и не следва да се разглежда като препоръка за покупко-продажба на ценни книжа или склоняване към вземане на инвестиционно решение.
Облигация от 1909 г.
Облигация от 1952 г.