Законопроектът, предложен от правителството, за финансова помощ за НЕК за изплащане на поръчаното оборудване за АЕЦ „Белене“ мина през парламентът на първо четене.
България беше осъдена от Международния арбитраж да плати на руснаците 620 млн. евро плюс 167 хиляди евро лихви за всеки ден забавяне.
Има възможност „Атомстройекспорт“ да поиска обявяваното на НЕК в несъстоятелност, което ще стане причина задълженията на БЕХ по двете облигации, изтеглени 2013 и 2016 г., да станат предсрочно изискуеми. Друг риск е свързан с това "Атомстройекспорт" да предяви претенция и към българската държава, ако НЕК не се издължи.
Финансовото състояние на НЕК не позволява компанията да тегли кредит.
Българският енергиен холдинг също не може да си позволи да търси нов заем,
тъй като има да погасява два предишни.
Последният беше за над 1 милиард лева, с които НЕК плати на двете американски централи от комплекса "Марица-изток".
Ако БЕХ вземе още един заем и за АЕЦ "Белене" дълговете му ще нараснат на над 3 милиарда лева. Това налага да се обсъжда и вариантът за отпускане на държавен кредит.
Един от продължаващите проблеми е свързан със задлъжнялостта на НЕК, която намалява с едва 62 млн. лв. Това се посочва в един от последните анализи по темата на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Това се дължи основно на свиване на задълженията към свързани лица в групата на БЕХ – със 136 млн. лв., докато задълженията към доставчици на електроенергия растат с 81 млн. лв. С други думи независимо че приходите се увеличават с над 200 млн. лв., а разходите за изкупуване на електроенергия на компанията се свиват с около 362 млн. лв., по-добрите финансови резултати не се трансформират в свиване на задълженията в целия сектор, а се запазва практиката на избирателни плащания.
Компанията има все по-малка възможност да посреща текущите си задължения, което се вижда от ръста на задълженията към доставчици на електроенергия. Една от причините за това е продължаващото непризнаване на редица разходи за изминали ценови период от регулатора, въпреки че за някои от тях има приета рамка за признаването им в период на четири-пет години. Приетият през 2014 г. петгодишен план включва непризнати разходи в размер на близо 1 млрд. лв., които трябва да бъдат признати до юни 2019 г., а други близо 500 млн. лв. следва да бъдат разплатени в ценовите периоди след това. Междувременно се трупат и нови непризнати разходи, които също се отлагат във времето.
Непокритите разходи на НЕК и твърде дългото им разсрочване в годините
създават сериозни проблеми както на компанията, така и на целия сектор, предупреждават от ИПИ. Към това се прибавя и фактът, че дори планът за разсрочването на тези задължения не се изпълнява, което създава допълнителни финансови проблеми за компанията и подрива доверието в способността ѝ да се разплаща с партньорите си.
Още една особеност на системата, която поне за момента не помага на ликвидността на НЕК, е новосъздаденият фонд „Сигурност на електроенергийната система”. Той трябва да покрива определени задължения на НЕК, включително такива от предходни години, и следва да превежда средства на компанията в рамките на месеца, в който в него постъпи заявление от НЕК. От отчетите на фонда за първите два месеца на годината обаче прави впечатление, че преводи към НЕК няма. Ситуацията не беше по-различна през 2015 г., когато средствата от фонда бяха преведени в края на декември и възлизат на 183,2 млн. лв.
На фона на лошата ликвидност на НЕК и растящите задължения към доставчици на електроенергия липсата на месечни плащания към компанията със сигурност е притеснителна.
Загубата за 2015 г. е по-ниска от тази за предходната година (като половината от подобрението се дължи на допълнителните приходи от фонда), но това не подобрява състоянието на сектора – непризнатите разходи се увеличават, ликвидността на НЕК намалява и задълженията на компанията към доставчици на електроенергия растат. Накратко – стабилизирането, за което управляващите говорят, изглежда вярно само на хартия, докато в действителност секторът продължава да буксува, заключават от ИПИ.
АЕЦ "Белене" е енергийното КТБ - грандиозна далавера, с ясни бенефициенти. Това коментира депутатът от Реформаторския блок Антони Тренчев.
Енергетиката ни се е насочила към гръцки сценарий – с нови дългове плащаме стари...