Турският президент Реджеп Тайип Ердоган има грандиозни планове. Например през следващите години страната му да разработи собствен, турски автомобил. Или пък до 2023 година Турция да се нареди сред десетте най-силни икономики в света. За целта страната му нямала нужда от членство в ЕС, смята Ердоган.
Нереалистични цели?
Само че тези негови мечти едва ли ще се осъществят. Защото въпросният подем се финансира от държавни кредити. И остава по този начин зависим от постоянен приток на чужди капитали. Сред нестабилните кандидати за място сред най-големите икономики в света, Турция е най-нестабилният, гласи оценката на рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс"
В момента Турция е в добра форма наистина: през тази година брутният вътрешен продукт (БВП) ще нарасне с над 5 на процента, а до 2020 г. правителството предвижда икономиката на страната да нараства с 5,5% на годишна база.
Германската външнотърговска агенция GTAI обаче се съмнява, че "Турция ще постигне амбициозните си цели". Защото подемът е крехък и дължащ се основно на необичайни мерки от страна на държавата. Така например Анкара улеснява значително отпускането на кредити, с които фирмите финансират разрастването си, а банките - строителния бум в страната. Само че този импулс не може да бъде поддържан дълго. "Ръстът на кредитите показва белези на слабост, а държавните гаранции постепенно се изчерпват", посочва Дьорд Ковач от инвестиционната банка UBS.
Повече внос, отколкото износ
През октомври инфлацията достигна 12%. И за да не намалеят реалните доходи на хората, заплатите се увеличават в същия порядък, което пък стимулира поскъпването.
Друго слабо място е това, че вносът в Турция надхвърля значително износа. Резултатът от това е растящ търговски дефицит, който през първите девет месеца на годината е бил с 30% по-голям, отколкото през същия период на миналата година. За да покрие този дефицит, страната се нуждае от постоянен приток на чужди капитали. Такъв приток все още е налице, но междувременно той се състои главно от финансови инвестиции, които бързо могат и да бъдат изтеглени. През първото полугодие на 2017 г. 80% от чуждите инвестиции са отишли в турски облигации и акции, посочват експертите. А дългосрочните преки чужди инвестиции се свиват драстично, уточняват от UBS.
Освен това времената на изгодните кредити вече отминават. Големите централни банки в развитите страни бяха занижили силно лихвените си проценти, което позволяваше на бързо развиващи се страни като Турция да си набавят евтини кредити. Само че сега вятърът се обръща: американската емисионна банка вече повишава лихвения процент. А това засяга също и Турция.
Ако САЩ продължат да вдигат лихвите, това ще направи вложенията в щатски долари по-атрактивни за глобалните инвеститори. За да бъдат привлечени те в Турция, турското правителство трябва да им предложи по-високи лихви, което пък ще оскъпи дълговете. Освен това растящите лихви и високата инфлация в Турция стимулират по-нататъшното обезценяване на турската лира, която е паднала до 3,87 лири за долар - близка до исторически най-ниската ѝ стойност. Това обременява турските фирми, задлъжнели с около 300 млрд. долара в чужда валута. Колкото повече се качва курсът на долара, толкова по-трудно става за тях да обслужат кредитите си.
В дяволски кръг
Силният долар освен това оскъпява турския внос, защото повечето вносни продукти Турция плаща в американска валута. Вследствие на това търговският дефицит се увеличава. А скъпият внос помпа инфлацията. Тя пък, на свой ред, кара турската лира да отслабва още повече. И така нататък...
Турската централна банка трудно може да предотврати така очертаващия се дяволски кръг. За да укрепи лирата и спре инфлацията, тя би трябвало да повиши значително лихвения процент. Само че това би задушило конюнктурата. Дори емисионната банка да повиши основния лихвен процент с един процентен пункт, това няма да е достатъчно, за да спре обезценяването на лирата, твърдят експерти от Комерцбанк.
Към това се прибавят политическите напрежения в Турция, както и между Турция и САЩ или ЕС. "Положението в Турция продължава да буди загриженост", заяви наскоро председателят на индустриалния съюз BDI Дитер Кемпф. И през тази година германските фирми се въздържат от нови инвестиции в Турция, изтъква той.
Рейтинговата агенция "Стандарт енд Пуърс" оценява Турция като една от страните, за които повишаването на лихвения процент в САЩ представлява най-голям риск. Това изглежда вече започва да тревожи и Анкара. В началото на декември ще се проведе среща с представители на ЕК, на която Турция ще отправи посланието, че остава свързана с Европа и се надява на подобряване на отношенията с ЕС, заяви неотдавна турският вицепремиер Мехмет Шимшек.