От началото на годината турската лира е загубила 40 на сто от стойността си спрямо долара. Дълговете на средните и малки турски фирми растат. Много от тях са застрашени от фалит.
"До края на годината трябва да погася 5 милиона долара дългове. В началото на годината това бяха около 19 милиона турски лири. След девалвацията дълговете ми се покачиха до 31 милиона лири. Освен това бизнесът не върви. Не мога да изплатя толкова големи дългове. Не знам какво да правя". Това казва един турски бизнесмен от текстилния бранш в Истанбул, който пожела да остане анонимен. За да може да изплати дълговете си, той ще трябва да уволни най-малко половината от работниците си. Ако турската лира продължи да пада, фирмата му сигурно ще трябва да обяви фалит. Тези грижи споделят стотици хиляди бизнесмени в цяла Турция.
Защото много турски фирми взимат заемите си в долари. А приходите им се генерират в местна валута. Миналата година Турция заемаше 17-о място в света сред най-силните икиномики с БВП от 850 милиарда долара. В Турция са регистрирани 3,5 милиона фирми. От началото на годината обаче турската лира загуби над 40 процента от стойността си и Турция влезе в катогорията на бързоразвища се страна с най-високата инфлация. Само от началото на юли дълговете на турските фирми са нараснали с 90 милиарда лири.
Общите дългове на турските фирми възлизат на 225 милиарда долара. Проблемите с погасяването на планината от дългове ще засегнат най-силно средните и малки турски предприятия. А с тях и милиони турци, които изкарват прехраната си с помощта на малки семейни фирми."Нашата икономика е като паяжина и всички фирми са свързани помежду си. Дълговете на фирмите се превърнаха в дългове на 81 милиона турски граждани", казва Неджет Таква, председател на сдружението на камарите и борсите в Турция.
Дяволски кръг
Според Таква, строителният бранш и енергийният сектор са засегнати най-тежко. През последните 16 години управляващата партия на Ердоган постоянно субсидираше тези два сектора. Днес и строителният бранш, и енергийният сектор са задлъжнели до гуша. Освен това двата сектора почти нямат валутни приходи. "Турският икономически растеж от години се базира на строителния бум. Този сектор бе движеща сила за мебелната и текстилната индустрия, за производството на домакински уреди и електроника. И сега точно тук бият тревога. Това ще окаже негативно влияние и върху други сектори в икономиката. Държавата трябва да вземе спешни мерки", казва Неджет Таква.
Бендеви Паладьокен е председател на конфедерацията на турските търговци и занаятчии, която представлява интересите на два милиона регистрирани фирми. Той казва, че малките фирми страдат от покачването на енергийните разходи във връзка с падането на турската лира. Но не само нарастването на външните дългове представлява голяма опасност за турските фирми, казва той. Бенедви Паладьокен твърди, че вътрешното потребление се е свило драматично. "Растящите дългове и намаляващите приходи се подсилват взаимно и образуват дяволски кръг. Държавата трябва на всяка цена да вземе мерки за съживяване на търговията и вътрешното потребление", казва той.
Нови мерки от президентския дворец
Решаващите икономически фактори в Турция предприеха редица мерки за спиране на историческата девалвация на турската лира. Т. нар. "поддържащ пакет от мерки" беше преработен, за да могат малките предприятия да излязат от кризата с възможно най-малки загуби. Пакетът от мерки предвижда между другото фирмите да започнат да изплащат своите държавни дългове едва през 2019 година. Икономическите кръгове в Турция обаче се съмняват, че подобни козметични мерки могат да спасят от колапс турската икономика. Досега не беше спряно и падането на турската лира.
Големият тест за Турция ще бъде новата т. нар. "Средносрочна програма", която министърът на финансите и зет на президента Ердоган Берат Албайрак ще представи в началото на септември. Ако обаче програмата, която трябва на начертае един вид "пътна карта" за турската икономика, не спечели доверието на пазарите, Турция ще потъне в тежка рецесия.