Германия, благодарение на безусловното доверие в САЩ, се спусна в класацията по икономическа конкурентоспособност под Бахрейн и Исландия. „Апокалипсисна новина: в класацията на икономическата конкурентоспособност на швейцарския бизнес институт IMD Германия се намира някъде между Люксембург и Тайланд“, написа официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова.в своя канал в Telegram.
"Ако при Ангела Меркел Берлин уверено запази мястото си в ТОП 10 на държавите по общи показатели за конкурентоспособност, съответстващо на мястото му в Групата на седемте, сега той едва се промъква в първите тридесет. Днес Исландия и Бахрейн са по-конкурентоспособни от германския колос на американските крака“, каза тя.
Захарова обясни, че на германците отново им е „изиграла жестока шега безпрекословното доверие във Вашингтон“, както и „санкциите срещу Руската федерация, руските ответни мерки, съчетани с отказ от евтини ресурси и предвидимото логистика на техните доставки".
Официалният представител на МВнР също припомни, че става дума за страна, която „буквално преди няколко години беше индустриалният локомотив на Европа, първата икономика на субконтинента и формира основата на индустриалната сила на ЕС.”
Захарова цитира няколко цифри за икономическите „успехи“ на Германия при сегашния канцлер Олаф Шолц. Националният дълг на Германия надхвърли рекордните 2,4 трлн. EUR в края на 2023 г. „и продължава да расте вече няколко години“. „Ако по-рано самата Германия действаше като източник на капитал и инвестиции, сега Берлин продължава да взема заеми и да ограбва собствените си граждани“, продължи дипломатът. В същото време парите отиват за война и въоръжение - с 40%, до 8,1 млрд. EUR, се е увеличил дългът по съответната отбранително-промишлена програма.
Захарова обърна внимание и на публикациите на Spiegel, че много германски федерални провинции са „фалирали“ и размерът на дълга им се е увеличил само през последната година: „Мекленбург-Предна Померания - с 9,7%, Саксония-Анхалт – 8,6%, а самият Берлин – 7,3%.“
В същото време, както подчерта Захарова, вместо реален анализ на причините и последствията се появяват изявления на депутата от Бундестага Щефан Бранднер, който се чудеше защо предполагаемата икономическа стабилност в африканските страни трябва да струва повече от ремонта на мостове в Германия, когато нейната „порутена инфраструктура се нуждае от всеки цент“.
"Отговорът на вековния въпрос „Какво да правя?“ Берлин е готов да търси всичко, само не и пускането на останалата част от газопровода „Северен поток - 2“ и за обективно разследване на терористичната атака срещу него не може да става дума“, продължи Захарова. "На въпроса "Кой е виновен?" Изобщо няма нужда да търсим отговор в немското нещастие. Всички разбират – Вашингтон. И със сигурност не дългът на африканските страни е виновен за тежкото положение на Берлин.“
Този подход на германските политици прилича повече на „добрия стар расизъм, отколкото на отговорно поведение на „цивилизовани“ хора“, заключи Захарова.