Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов отрече да има планове част от вноската за втория пенсионен стълб да бъде прехвърлена към Националния осигурителен институт. Повод за изявлението станаха публикации, според които в проектобюджета за 2027 г. се обсъжда намаляване на вноската към универсалните пенсионни фондове от 5% на 2,5%, а останалите 2,5 процентни пункта да постъпват в държавното обществено осигуряване.
„Такова нещо няма. Не се планира, не е било планирано“, заяви Проданов по време на брифинг, цитиран от bTV. По думите му разпространяваната информация за подготвяна „квазинационализация“ на пенсионни средства е дезинформация.
Към момента няма представен официален текст на бюджетна мярка за пренасочване на бъдещи вноски от индивидуалните партиди към НОИ. Публикациите по темата се позовават на неофициална информация, а вече натрупаните средства по партидите не са посочени като обект на промяна. При евентуално въвеждане на такава схема непосредственият ефект би бил по-малко средства да се натрупват по личните сметки на осигурените и повече пари да постъпват в солидарния първи стълб.
Какво твърдят противниците на идеята
Опозиционни политици определиха евентуалното намаляване на вноската към втория стълб като частична национализация и като прехвърляне на тежестта от личните партиди към НОИ. Асен Василев заяви, че „Продължаваме промяната“ би призовала към протести, ако мярката бъде включена в бюджета. От „Да, България“ настояха, че личните пенсионни спестявания не трябва да се използват за покриване на бюджетен дефицит.
Според изчисления, цитирани от Дарик, прехвърлянето на 2,5 процентни пункта би намалило средното годишно натрупване по индивидуалните партиди с 433 евро. Критиците подчертават и разликата между двата модела: средствата във втория стълб се водят по лична партида и могат да бъдат наследявани при условията на закона, докато парите в НОИ не са лична собственост и не се наследяват по същия ред.
Данните за дефицита и предложенията за промяна
При представянето на одити на Сметната палата Проданов посочи, че разходите за пенсии и обезщетения са нараснали с приблизително 56%, докато брутният вътрешен продукт е увеличен с 87,6%. По думите му покритието на пенсионните разходи със събрани осигурителни вноски е спаднало от 59,9% на 54,9%, а недостигът във фонд „Пенсии“ достига близо 12 млрд. лева годишно. Тези средства се осигуряват чрез трансфери от централния бюджет.
Проданов свързва проблема с промени, правени на части, и със смесването на осигурителни плащания със социално подпомагане. Като пример той посочи включването на временни Covid добавки в пенсионната формула. Според него около 45% от пенсионерите получават минимална пенсия, което показва отслабената връзка между осигурителния принос и размера на пенсията.
В управленската програма е заложено по-голяма тежест да има действително натрупаният осигурителен стаж. Предвижда се плащанията без осигурителен принос да бъдат извадени от пенсионната система и да се финансират чрез социалното подпомагане. Законопроектът трябва да бъде подготвен до декември 2027 г., а минималният и максималният осигурителен доход да се актуализират ежегодно.
Паралелно се подготвят промени във втория стълб, включително възможност за избор между динамичен, балансиран и консервативен подфонд от 1 януари 2027 г. Обсъжда се и постепенно намаляване на максималната удръжка от осигурителната вноска за пенсионните дружества от 3,75% до 2,10% през 2036 г. Тези предложения са различни от твърдяното пренасочване на вноски към НОИ и засягат начина, по който се управляват личните пенсионни спестявания.
През юни Народното събрание възложи на Сметната палата одити на публичните финанси, държавното обществено осигуряване и Агенция „Пътна инфраструктура“. Одитът на пенсионната система трябва да даде оценка на натрупаните ефекти от промените през последните години. Окончателните бюджетни параметри ще покажат дали спорното прехвърляне на вноски изобщо присъства като законодателно предложение.
Източници: dunavmost.com, business.dir.bg, dariknews.bg