Меглена Кунева и Кристалина Георгиева, евродепутати от ГЕРБ и Синята коалиция, както и действащото правителство носят пряка отговорност за ангажирането на България с търговското споразумение ACTA. До това обобщение стига Институтът за модерна политика (ИМП), който разпространи анализ на фактите и лицата, ангажирали „ по порочен начин“ страната ни със спорния договор. Срещу АСТА днес има протести в 150 европейски града.
ИМП изтъква, че българските еврокомисари от 2007 г. досега, които са подкрепяли политиката на ЕК за разработване и подписване на ACTA, не са предприели нищо за информиране на българската общественост за опасностите от споразумението. „Това се отнася особено за бившия еврокомисар Меглена Кунева, чийто ресор – защита потребителите, в т.ч. интернет-потребителите, има пряко отношение към ACTA“, допълват от института.
Упрекът към евродепутатите от ГЕРБ и Синята коалиция идват от там, че те отхвърлят проект Европейският парламент да приеме остра резолюция за АСТА, с която да се критикува непрозрачността на договора.
„АСТА е и доказателство, че все още страдаме от комплекс за малоценност - управляващите не се държат като равноправни участници в правенето на европейски политики, не дават аргументи, не защитават ценностни позиции, а чакат по стар рефлекс големият брат да реши“, се казва в анализа, визирайки правителството.
Фактите
Предварителните разговори по ACTA с участието на Европейската комисия започват през 2006 г. и протичат напълно непрозрачно, твърдят от института, оглавен от Борислав Цеков. Официалните преговори по ACTA с участието на Европейската комисия протичат в няколко кръга в периода от юни 2008 до юли 2010 г. На 23 февруари 2010 г. Европейската комисия отказва да предостави проекта на ACTA на Комисията по международна търговия в Европейския парламент.
На 10 март 2010 г. Европейският парламент приема Резолюция относно прозрачността и текущото състояние на преговорите по ACTA. Сред вносителите е и българският евродепутат от групата на европейските либерали Метин Казак. На 9 септември 2010 г. мнозинството от евродепутатите заявяват с нарочна декларация, че липсва прозрачност в процеса на изработване на договора и съдържанието му е оспоримо.
На 24 ноември 2010 г. с мнозинство на Европейската народна партия Европейският парламент отхвърля остра резолюция срещу ACTA, внесена от либерали, социалисти, зелени и независими, която във висока степен отговаря на критиките на гражданското общество. След вносителите е българския евродепутат от Групата на либералите и демократите за Европа Метин Казак.
Как гласуват българските евродепутати по тази проекторезолюция?
9 евродепутати подкрепят критичната резолюция: Станимир Илчев (НДСВ), Антония Първанова (НДСВ), Филиз Хюсменова (ДПС), Метин Казак (ДПС) и Владко Панайотов (ДПС) от групата на либералите; Ивайло Калфин (БСП), Кристиян Вигенин (БСП), Евгени Кирилов (БСП) и Илияна Йотова (БСП) от групата на социалистите;
6 евродепутати гласуват против критичната резолюция –Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), Надежда Нейнски (СДС);
1 евродепутат не участва в гласуването – Димитър Стоянов ("Атака"), а 1 отсъства от заседанието – Слави Бинев ("Атака").
Вместо тази резолюция, с мнозинството на Европейската народна партия, в т.ч. с участието на българските евродепутати от ЕНП (от ГЕРБ и Синята коалиция) е приета значително по-мека резолюция, която международните правозащитни организации определят като като про-АСТА. С официално съобщение за медиите Европейската народна партия обявява подкрепата си за ACTA, намерила израз в гласуваната резолюция. Споразумението е определено като "защитен щит за европейската индустрия", а критиките срещу него за необосновани.
-През юни 2011 г. обаче ЕП публикува доклад, изготвен по поръчение на Комисията за международна търговия, който анализира причините, поради които ACTA не трябва да бъде подкрепена, защото нарушава правата и свободите на гражданите и противоречи на демократичните ценности.
-На 16 ноември 2011 г. Министерският съвет на България одобрява подписването на ACTA. Вносител е министърът на икономиката, енергетиката и туризма. Дискусия няма, аргументи не са изложени, решението е единодушно. Българския посланик в Токио подписва споразумението на 26 януари 2012 г. Никоя от пряко отговорните за преговорите и подписването на ACTA институции – Министерски съвет, Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на културата – не информира обществеността за същността на ACTA и не провежда публични консултации.
В анализа са посочени поименно длъжностните лица: евродепутатите Андрей Ковачев (ГЕРБ), Емил Стоянов (ГЕРБ), Мария Неделчева (ГЕРБ), Илиана Иванова (ГЕРБ), Владимир Уручев (ГЕРБ), Надежда Нейнски (СДС), еврокомисарите Меглена Кунева и Кристалина Георгиева, както и действащият Министерски съвет, който одобри без дискусии и аргументи присъединяването към ACTA, и в частност министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който води преговорите по присъединяване на България към ACTA. Своя част от отговорността носи и предходното правителство, доколкото с участието си в Европейския съвет не е възразило своевременно срещу непрозрачното водене на преговорите по ACTA, твърдят от ИМП.