След като облепи с тапети храма „Света Марина“ в Пловдив митрополит Николай е направил нововъведения и подобрения и в църквата в Батак. Министерството на културата започва разследване, след като историци, етнографи и архитекти са изпратили протестни декларации, в които описват златните иконостаси, резбованите гръцки столове и изкуствените цветя, които променят духа на този паметник на културата, съобщи БНТ.
През лятото на миналата година храмът, в който се съхраняват костите на загиналите по време на Баташкото клане, беше дарен безвъзмездно на Пловдивската митрополия с решение на Общинския съвет в Батак. Още през есента на 2011 г. етнографът Мария Йорданова и историкът Веселин Станков забелязали, че в църквата „Света Неделя” започват промени в интериора на храма.
„Вкараната църковна утвар, сменените стъкла променят микроклимата. Увеличава се температурата. Това действа пагубно на малкото останали стенописи, които са ценни ... Няма как да ги възобновим“, твърди Мария Йорданова.
Според свещеника, който обслужва църквата, вътре не се е случило нищо нередно. „Тези елементи, които ни приписват, че сме внесли църковен кич... това не е вярно. Няма намеса в храма. Всичко е в автентичния си вид“, казва протойерей Димитър Семерджиев. Според него няма никаква вероятност в Баташката църква да се случи това, което стана в пловдивския храм „Св. Марина“.
Относно костницата прот. Димитър твърди, че единственото нещо, което е променено, е, че са извадени мощите и са преместени.
„Църквата трябва да си остане в стария вид. Да напомня на младото поколение какво е било преди години. Но в в една православна църква е съвсем нормално да има свещници и икони на наши светци. Църквата ни призовава към смирение и не трябва да има лъскави неща“, казва още той.
Новият трон, иконостасите и новите икони разделиха и хората в Батак. Противниците на новия интериор са убедени, че сега духът на храма-костница е подменен. По време на служба посетителите не могат да стигнат до олтара. Храмът „Света Неделя” е мавзолей на загиналите по волята на останалите живи след Априлското въстание батачани. Историците се надяват, че точно тази позиция ще бъде застъпена от тричленната комисия на министерството. От митрополията пък вярват, че експертите няма да открият църковен кич.