Най-големият ми син е вкъщи. Той е в стабилно състояние. Все още усеща болка. Това разказа пред БТВ Валери Илиев, баща на децата, нахапани от ротвайлери в село Железница.
„Основните му рани са по краката. Има голямо охлузване на гърба“, продължи зловещия си разказ той.
„Средният ми син Мануел, който е най-сериозно пострадал е в шок. Още не може да разговаря. Той е полуконтактен. Раните му са големи и тежки. Това не са кучета, които само са хапали. Те са атакували, за да убият. Има рани по гръдния кош, рани на главата от по 8-10 см.“, разказа бащата.
„Виктор, най-малкият, има основно рани по краката. Има множество рани. Той става движи се. Стабилен е и се надяваме до няколко дни да го изпишат“, сподели родителят на децата.
„Ситуацията е абсолютно неприемлива. Държава, която е в ЕС и би трябвало да е цивилизована, такова явно неспазване на законите е абсолютно неприемливо. Това са проблеми, които касаят всеки един от нас. В закона е изписано домашни любимци, но това са машини за убиване. За тези породи трябва да има специален статут“, смята Илиев.
„Бях в града с приятел, когато дъщеря ми се обади шокирана и ми съобщи. Вуйчото на съпругата ми е реагирал бързо и адекватно и ги е завел в „Пирогов“. Аз бях потресен, когато видях децата си“, призна той.
„Децата ми много добре знаят, че кучетата могат да са опасни. Дядо им е казал да не обръщат внимание на кучетата, а да се приберат. Кучетата са ги следвали известно време. Средният ми син е по-чувствителен и вероятно са усетили страха му. Кучетата са се появили от гората. Ние също имаме куче в Англия. Никога не съм виждал ротвайлери в Англия. Всички животни са с каишка и с чип, под контрол“, коментира бащата.
"Аз съм роден в Габрово. Живеем в Трявна. Със съпругата ми винаги сме мечтали да имаме пълна къща с деца. Децата са дар от Бога. Не е нужно да си богат, за да имаш щастие. Нужно е да ги обичаш, да им осигуриш дом и образование. Имаме шест деца", сподели Илиев. "Докато навърша 40 години бях убеден, че България може да се оправи, че трябва да останем тук, за да дадем енергия на страната си. Аз бях управител на верига магазини. Решихме да имаме фермичка, купихме си две кравички, докато не дойдоха властите и ни казаха, че не можем да ги гледаме така. Пет години се борих. Обичам държавата и хората, но много трудно мога да видя бъдеще за децата ми тук.