Все повече сред активната общественост дебатите за националния празник се засилват. Тези дебати вървят още от момента, когато 3 март беше обявен за национален празник, а от средата на 90-те години датата започна да се поставя под съмнение.
Това мнение изрази в интервю за БНР историкът доц. Стефан Дечев.
Според него дебатите в последните години се засилват, "защото се зададе една вълна за изкористяване на този национален празник и на датата, която "да служи за ревизия" на външнополитическия избор на България и да се използва "за мракобесна антиевропейска пропаганда".
Дечев е съгласен с тезата всички празници да бъдат обявени за официални, за да се види кой от тях би се наложил като национален.
19 февруари успява през годините, още преди 9 септември, да изтласка останалите дати, за които говорим, отбеляза Стефан Дечев в предаването "Преди всички".
6 септември е част от общобългарския консенсус, допълни той.
"Винаги ще има "за" или "против" и "защо тази дата, а не друга". Но дори напоследък започна да се лансира идеята да бъде обявен 24 май. По време на комунистическия период 3 март си беше обикновен работен ден", коментира историкът.
Има връзка между датата на националния празник и националното самочувствие, смята доц. Дечев. Националният празник на една държава трябва да бъде свързан с нейните собствени усилия, подчерта той.
Според него обаче "датата 24 май е прекалено далече от колективните български усилия".