Има голям потенциал цифровото движение на документите да намали корупционната среда. Дигитализацията на строителния процес може да се случи във видим, разумен срок. Така например, в Северна Македония, където за период от 3 до 6 месеца са успели да въведат дигитализация – от издаването на разрешение за строеж до издаването на разрешение за ползване. „Там е станало с натиск отгоре, имало е политици, които са имали желание и са го направили. Включително администрацията е оказвала съпротива, но се е случило“, казва председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Марин Гергов, цитиран от БНР. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще разгледа предложения за промяна на сроковете, които бяха предвидени за издаване на техническите паспорти на сградите. По сега действащата наредба това трябва да се случи до края на 2022 г.
Събирането на такава информация в насипен вид не върши работа, коментира Гергов. „Ако няма регистър, събирането на тази информация на хартия или на PDF файлове в такъв насипен вид не върши работа. Върши работа, ако има регистър, тези, които правят паспортите, да могат директно да въвеждат в регистъра и после това да се ползва. В момента общините имат паспорти, налични, на хартия, които пазят по разни мазета и има екселска таблица, да речем, която описва кое жилище има паспорт, но само това. Същината на информацията не е въведена", казва Гергов и допълва, че срокът със сигурност ще бъде удължен, защото всички участници в процеса са единодушни за това.
Относно цената на паспортизацията на сградите е "ако много подробно е направено обследване и ви е дадена ценна информация, която ви замества липсващите проекти на тази сграда, ще струва доста пари. Ако е просто направено нещо ей така, за отбиване на номера, ще е евтино.“
Абсурдно е държавата да дава пари за саниране. Това би трябвало да си е изцяло ангажимент на собствениците, изтъкна още Гергов.